Специалист от Сицилия

— Хана ли?

— Хана Коболд.

— Да, съвсем забравих. Тя се беше свързала с някакво детективско бюро, нали? Може би посещението на този човек има връзка с това.

— Възможно е — каза Тереза. — Щом се отнася до Куба. Хана изхарчи за частни детективи половината от парите, които й остави Андрю.

— Без особен резултат, струва ми се.

— Така беше до преди няколко дни, но сега има нещо ново. Тя нито за миг не прие, че той е загинал така, както я уверяваха, и сега се оказва, че е права.

— Искаш да кажеш, че не са го убили студенти-революционери?

— Не, убил го е или някакъв американец, или някой, който е бил нает от американец. Бюрото изпратило свой човек в Куба и той останал там три месеца, за да изясни случая. Кубинците му оказали голяма помощ и доста неща излезли наяве. Едно от типичните за синдиката убийства.

— Каква е разликата между такова типично за синдиката убийство и всякакво друго убийство?

— В грижливото обмисляне, в подготовката. Синдикатът знае как да заличи следите си. Ако могат да намерят начин да натопят невинен човек, правят точно това. Всички очевидци като правило биват убивани. Този път са застреляли някакъв кубински рибар, който видял какво е станало. Няма такива революционери, които ще вземат да убиват бедни рибари.

Марк забеляза растящото й възбуждение и някаква непозната, рязка нотка в гласа й. Почувствува се като животно, което дебнат и го тикат към скрития капан.

— Откъде знаеш всички тези неща? — попита той.

— Същото беше и в Сицилия. В Пиопо, когато бях малка, „почтените мъже“ избиха осемнадесет души. Убиха чичо ми, а в затвора изпратиха за десет години невинен човек.

— Никога не си ми разказвала за това.

— Мога да тая в себе си разни неща не по-зле от теб. Убиха чичо ми, защото започна да се съди за някаква земя, а в Прочида25 изпратиха човек, който не беше сторил никакво зло нито на него, нито на когото и да било. Така действаха там, така сега действат и тук — само че тук ги наричат синдикат. Толкова хора отидоха в затвора за убийства, които не са извършили! Както и този студент-революционер, на когото са подхвърлили оръжието, с което беше убит Андрю Коболд. Само „почтените мъже“ биха се сетили за такова нещо.

— Като жена виждаш само едната страна на нещата — отбеляза Марк. — А има много други неща, които ти просто не можеш да разбереш.

— Слушала съм това и преди — възрази тя. — Бузите й пламтяха от възбуда, от нещо като ликуване. — Но ако мълчех, това съвсем не значи, че не съм знаела какво става. Ти искаше да повярвам на версията, която пуснаха за убийството на Андрю, но аз не повярвах нито дума. Андрю беше убит, защото се вдигна срещу контрабандистите на наркотици в Куба.

— Той е мъртъв, няма го вече, не е важно защо. Каквото и да открият, няма да могат да го върнат. Той беше съпруг на жена, която дори не ти е близка приятелка. Защо това те интересува толкова много?

— Интересува ме, защото засяга мен и децата ми.

— По какъв начин? — попита той, привидно спокоен, но вече усещайки хладната сянка на тона, което щеше да последва.