Специалист от Сицилия
- Автор: Луис Норман
- Язык: болгарский
- Переводчик: Желяз Янков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Специалист от Сицилия». Краткое содержание книги:
Отново се ослуша дали някакво движение или звук няма да издадат спотайващия се Морено, после приклекна, сякаш се готвеше да нападне някого из засада от храсталака, и хукна към разрушената къща. Мушна се вътре през някакъв процеп в стената. Джунглата на Евърглейдс беше нахълтала през прозорците в първите две стаи. Взетото от Морено фенерче освети по оголените греди пълзящи растения, дървесни гъби и прилепи. Виктор не беше подготвен за чистотата в третата стая, където беше разтребвано. В правоъгълника лунна светлина на преметения под се виждаше стол-люлка със счупено облегало. В ъгъла висеше рибарска мрежа, а в бюфета с увиснала на пантите вратичка имаше празна бутилка от уиски и тенекиени кутии, вероятно за брашно, захар и сол. На мястото на някогашната камина четири тухли ограждаха въглени. Тухлите бяха още топли и в стаята миришеше леко на тютюнев дим. Пак го обзе чувството, че го следят; и този път то беше толкова силно, че той опря гръб в стената и извади пистолета. В къщата се чуваха някакви скърцания, под прозореца изведнъж изтопурка нещо. Той отиде до прозореца и погледна навън, но не видя друго освен осветения от луната листак в края на блатото. „Някой живее тук постоянно — помисли си той. — Някакъв скитник. Може би е видял всичко и просто е офейкал. Трябва да тръгвам.“
Първо трябваше да намери нещо, от което да направи гребла. Полуизгнилият бюфет като че ли предлагаше най-доброто разрешение на проблема и той откърти една от полиците. „Но как да я оформя като весло? — помисли си той. — Какво да използвам за нож? Може би все пак трябваше да взема със себе си индианеца и да се отърва от него в Копър Слау.“ Трябваше да тръгва. Върна се през пълните с пълзящи растения стаи и излезе на лунния светлик. Ускори ход, а после хукна към лодката, по калта, в която обувките му залепваха. Тази капитулация отвори клапана на страха. Въображаемото се сля с действителността и го подгони със заплашителни шумове, движения и сенки; струваше му се най-вече, че го гони някакво злокобно същество, хем човекоподобно, хем свръхестествено — самата смърт.
9
Марк беше казал на Тереза, че сигурно ще отсъства три-четири дена, но тя нито се изненада, нито се зарадва при внезапното му завръщане и дори не го попита защо е толкова потиснат.
— Мислех, че си още в Маями. Какво искаше ди Стефано?
— Търсил ме е да ми каже, че брат ми е мъртъв — отговори Марк с извърнато лице.
Маската на безразличие, която Тереза носеше грижливо като елегантна рокля, мигновено падна. Тереза открай време имаше слабост към Паоло.
— Madonna! Какво е станало?
— Автомобилна катастрофа. Бях там за погребението.
Тя мълвеше нещо неразбираемо с побелелите си устни, а той напразно чакаше онзи изблик на помрачение и озлобление против тържеството на смъртта, на който тя беше способна.
— Къде го погребаха? — попита тя тихо и спокойно.
— В Кампамаро. В гроба на баща ни и майка ни.
— Бог да го прости.
Тереза не го попита нищо друго. Очевидно не я интересуваха никакви подробности от престоя му в родината им, нито новини за приятелите им.
— Опитах се да ти се обадя от Маями — каза той, — но никой не отговаряше.
— Излизах често — каза тя.
Изведнъж той си спомни, че децата бяха във ваканция и че ги бяха пратили при приятели.
— Виктор обажда ли се?
— Не, когато съм била тук.
— Трябваше да се обади в понеделник. Тревожа се за него.
— Ако е чул моя глас, сигурно е затворил телефона. Впрочем, веднъж някой позвъни и направи точно така.
Марк се мъчеше да пробие стената на явното й безразличие, за да я накара да разбере колко съдбоносно се оказа за него това посещение в Сицилия и как то го беше довело до кръстопът в живота му.
— Там вече нищо не ми остана. Мама и Паоло са мъртви. А защо да не съм реалист — едва ли някога ще видя сестра си или ще получа вест от нея. Креспи ми даде да разбера, че не желае да ме види… Останалите приятели също, никой не се обади — те са ме отписали. За мен това е край.
Тя беше отишла в кухнята и той я завари там да си играе машинално с циферблатите на новата перална машина.
— Често съм си мислил да направя още една крачка и да извадя документи за гражданство. Струва ми се, че вече няма никакъв смисъл да отлагаме това. Дълбоко в душата си винаги съм се надявал, че някой ден може да се върнем. Но сега смятам, че вече нищо не ни свързва със Сицилия.