Специалист от Сицилия
- Автор: Луис Норман
- Язык: болгарский
- Переводчик: Желяз Янков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Специалист от Сицилия». Краткое содержание книги:
— Когато са убили Андрю, с него е било някакво момиче на име Линда Уотс. — Някаква злоба изостри чертите на лицето й. Той никога не беше я виждал такава.
— И какво?
— Кубинската полиция твърди, че е възможно да са я използвали като примамка.
Чувството, че се отдалечава от самия себе си, което винаги изпитваше в кризисни мигове, го обзе и сега. Изчезна усещането за собственост „аз“ — скоро щеше да види себе си като трето лице в тази схватка.
— Участвала е в стриптийзни номера в някакво кабаре тук в града. Проститутка — добави Тереза, произнасяйки тази дума внимателно и неуверено, сякаш беше чуждица. — Пристигнала е в Куба три дена преди смъртта на Андрю и е отпътувала на другия ден след смъртта му.
— Не виждам тук някаква драма. Нима не е имал право да покани там своя приятелка?
— Тя не му е била приятелка. Кубинската полиция е успяла да провери почти всяка нейна стъпка в Хавана. Тя не е спала с Коболд. В хотела, където е отседнала, е дала някакъв адрес в Бостън и те вече са намерили съквартирантката й, с която е живяла, преди да дойде в Солсбърн. След като е отпътувала от Хавана, изчезнала е някъде три месеца, после се появила в Бостън да прибере някои вещи оттам. Разказала на приятелката си, че някакъв мъж я взел със себе си на екскурзия в Куба и че там имала големи неприятности. Знае се, че след това е променила името си, но още не могат да я намерят. Сега казват, че това е въпрос на дни. — Задъхана от този словесен водопад, тя зачака неговия отговор.
— Още не си ми казала какво общо имаш ти с тази работа — каза той.
— Имам общо, защото ми се падаш съпруг. Ти си завел Линда Уотс в Хавана.
Беше безсмислено и недостойно да отрича факт, който сигурно е бил проверен и потвърден от добросъвестното бюро в Бостън. Той мълчеше и наблюдаваше лицето й, по което негодуванието като че ли започна да отстъпва място на някакво странно облекчение.
— По-добре да ти кажа всичко. Установили са, че ти си пътувал с нея до Куба и обратно. Хората от бюрото са показали на Хана снимка на трима ви в някакво нощно заведение. Видели са те да я прегръщаш в Айдълуайлд в деня, когато ти се върна. Впрочем, последното сведение не е от бюрото. Съобщи ми го човек, който смята, че не заслужавам да съм толкова щастлива, и направи всичко възможно да науча това дълго преди случаят да се разчуе.
Марк обмисляше грижливо проблема.
— Това, което ми разказа — започна меко той, — не хвърля никаква светлина върху смъртта на Андрю Коболд. С него е имало момиче, когато са го убили. Предполагам, че това е нов елемент, но той едва ли има някакво особено значение. Защо трябва да е използвана за примамка? Ако полицията гради хипотезата си върху факта, че тя е избягала и е сменила името си, това е неубедително. Такива момичета винаги се сблъскват с неприятности и никога не им липсват причини да искат да излязат от обръщение.
— Хипотезата за примамката е на полицията, не е моя. Те са убедени, че Андрю е бил убит от американец или от гангстер, нает от американец, и че момичето е послужило за примамка. Както и да е било, ще узнаем истината, щом намерят момичето, а това ще стане скоро.
— Говорила ли си с някога по този въпрос? С когото и да било?
— Не — каза тя. — Направих всичко, което се очаква от една добра съпруга сицилианка. За последен път.
Той се вгледа в лицето й с любопитство, сякаш я виждаше за пръв път.
— Трудно ми е да повярвам, че ти си същата онази жена, за която се ожених — каза той.
В миг лицето й се беше скрило под маската на отчуждението, както беше ставало и в миналото. Но сега гой разбра, че безценните качества — мълчанието и покорството — се бяха стопили заедно с младостта й. През последните няколко години всичко се беше променило толкова бързо и така изцяло. Децата, някогашните сицилианчета, вече бяха истински американчета — твърде самостоятелни за годините си, някак отчуждени от родителите си, както ставаше в Америка. Семейството се разпадаше, не беше вече едно цяло. „В Сицилия — спомни си той — се държехме заедно, за да се борим с врага, да не го допускаме у дома.“
Настъпи време за признания.
— Каквото съм правил, правил съм го за всички ни, а не можех да избирам какво да правя.
— През целия си живот си бил член на братството — каза тя и замлъкна, поразена от собственото си безразсъдство, сякаш се страхуваше, че той ще я удари.
Марк се взираше в това ново, неузнаваемо лице и клатеше глава в недоумение.
— Хората от братството са чудовища — продължи тя. — Чудовища с по двадесет ръце и с по десет глави. Никой от вас няма личен живот. Никога не сте били свободни да живеете като другите хора. Първо това беше дон К., после Винченте ди Стефано. Кой ще дойде след Ди Стефано. Ти си човек, който само изпълнява чужди заповеди. Не ти се разрешава дори да мислиш самостоятелно.