Специалист от Сицилия
- Автор: Луис Норман
- Язык: болгарский
- Переводчик: Желяз Янков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Специалист от Сицилия». Краткое содержание книги:
— Предлагам да отидем до гардероба и да ви покажа пълномощното — каза Спрингфийлд. — Ако то не представлява интерес за вас, можете да напишете на него „не важи“, а после всеки от нас да си върви по пътя.
Още малко и ще пратя по дяволите това копеле, помисли си Спрингфийлд. Той се измести така, че профилът на Брадли изчезна от зрителното му поле. Децата вече бяха завършили внушителния пясъчен замък и чакаха да видят какво ще каже хубавата учителка. Изправена над тях, тя започна разбор на работата им. Някога пясъчните замъци се строяха както падне, а сега този е подчинен на определен план и логика. Някои от учениците получиха похвала, работата на други бе коригирана. Ето, ъгълът ни тази кула трябва да се оправи, а тук е нужно да се сложи една мидена черупка. На края на една от кулите бе забито и се развя малко национално знаме. Каква спокойна атмосфера! Трудно беше да се повярва, че всички седели върху вулкан, както се мъчеха да убедят Спрингфийлд.
Като се завъртя на деветдесет градуса, Брадли отново се натрапи на погледа му и с помирително движение на ръката, сякаш подреждаше цветя, каза:
— Всъщност не са нужни много приказки. Това, което предлагам, е просто и сигурно разрешение на един проблем, тегнещ не само на любимия ни президент, а и на всички нас. Предполагам, знаеш не по-зле от мен какво става през тези дни във Флорида и Гватемала.
— Сигурно говорите за шапката разбойници, които събирате от кръчмите, за да извършат нашествие в Куба. Да, чух за това, та кой ли вече не е чул?
— Аз лично не съм много съгласен с този план, въпреки че Редпат напълно го одобрява — каза Брадли. — Има опасност маса хора да бъдат избити. Дори при най-добро стечение на обстоятелствата можем да очакваме от две до десет хиляди убити и ранени.
— При най-добро стечение на обстоятелствата?
— Именно. В противен случай тази цифра може да бъде пет пъти по-голяма. Положението е такова, че тая операция ще ни струва сто милиона долара — по петдесет милиона на седмица, ако тя продължи две седмици, както се предвижда. Но какво става, ако продължи, да речем, шест месеца или повече? Освен това какви ще бъдат международните последици? Колкото и да убеждаваме хората, че това е дело на кубинци, никой няма да ни повярва.
— В такъв случай какво е сигурното разрешение, което предлагате?
— Да изпратим група спецове, които да отстранят брадатия.
— Очаквах нещо от този род — каза Спрингфийлд.
— Аз проучих по-издълбочко нещата и мога да те уверя, че положението е идеално: тук няма мерки за сигурност. Те просто не съществуват. Брадатия се разхожда, където му хрумне, и никой и не помисля да го пази. Накарах моя помощник да следи къде и как се движи и установихме, че той все пак спазва определен режим. Можем да дадем на съответния спец всички необходими данни.
— Имате ли конкретно предвид някой, който да свърши тази работа?
— Имам, разбира се. Истински майстор.
— Ясно — каза Спрингфийлд. — Само че някои неща в този план ме смущават.
— Казвай.
— Какво ви кара да мислите, че с отстраняването само на един човек режимът ще падне?
— Ами това е еднолична власт. И смятаме, че ще можем да се спогодим с приемника му, който и да е той. Вече разговаряхме с един от членовете на кабинета и той ни увери, че единствено Брадатия държи юздите.
— Преди малко споменахте нещо за международни последици — отбеляза Спрингфийлд. — Представяте ли си как ще реагират латиноамериканските страни, които ни мразят и в червата?
— Това не е проблем. Те може само да се досетят кой има пръст в тази работа, но никога няма да могат да го докажат. Да отстраниш един човек и да финансираш цяло нашествие не е едно и също. Между другото, и Съюзът за прогрес може да свърши нещо. Щом Брадатия изчезне от сцената, няма да е зле да пуснем някой и друг долар, където трябва, нека пак започнат да зобят от нашата ръка.
Спрингфийлд се изправи на крака.
— По този въпрос ли искахте да разговаряте?
— Да, в най-общ смисъл. Но ако президентът благоволи да ми отдели час, час и нещо, готов съм да му изложа всичко в подробности. Ти кога ще се видиш с него?
— Не знам — отвърна Спрингфийлд. Това беше неговият триумф и той му се наслаждаваше. Никога в живота си не бе изпитвал такова удоволствие. — Изложеното от вас не заслужава да го безпокоя и да нарушавам почивката му — добави той. И с това единствено изречение зачеркна всички стари победи на Брадли.
Станал господар на положението, той се запъти към клуба. Брадли, неочаквано сразен, се помъкна до него и раболепно взе да го моли и увещава, но Спрингфийлд почти не го слушаше. „Как се справих с това положение? — питаше се тон. — Надявам се по същия начин, по който биха постъпили Джон, Лестър или Боб: с ледено спокойствие, по без злост.“