Специалист от Сицилия
- Автор: Луис Норман
- Язык: болгарский
- Переводчик: Желяз Янков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Специалист от Сицилия». Краткое содержание книги:
— Както знаеш, аз съм на същото мнение.
— И си го изразил така добре в онази глава, която ми показа. Между другото, има ли нещо ново около книгата ти?
— Вече е в издателството. Надявам се скоро да я пуснат за печат.
— Точно сега й е времето. Тя може да ни спаси кожите, Роналд. Ако се провалим с тази кубинска история, знаеш ли какво ще стане? Ще ни погребат.
— Затова не бива да се проваляме и всъщност аз затова дойдох днес тук да поговоря с теб. Доколкото разбрах, пак не ни достигат средства.
— Нищо не ни достига. Откакто дойде новото правителство, не ни е отпуснат пукнат грош. И ни държат сметка за всеки цент от средствата, с които разполагаме.
— А защо да не пуснем шапката? — попита Брадли.
— Пускахме я няколко пъти — отвърна Брадли. — Но е почти невъзможно да стреснеш хората с опасност, която не ги застрашава пряко. Няколко от петролните магнати, наши приятели, казаха, че им трябвало време да помислят. Един-двама души с капитали в Куба — по-конкретно Ди Стефано — проявиха щедрост, но все още сме зле.
— Пет милиона долара оправят ли ни?
— Пет милиона ще бъдат манна небесна.
— Аз знам откъде можем да ги измъкнем. Помниш ли Салваторе Спина?
— Как да не го помня? Нали преди година-две се запознах с него. Такъв човек не се забравя.
— Той е заложил много нещо в Хавана. Сигурен съм, че ще направи всичко, което е по силите му.
— Пет милиона ли каза? Аз вече се чудя какво ще ги правим.
— Можем да купим например седем парчета „Б-26“.
— Я не се шегувай.
— Аз рядко се шегувам, когато става дума за сериозни работи.
Изведнъж Редпат претърпя физическа промяна. Мускулите на лицето му се изопнаха и това придаде нещо дръзко и пиратско на изражението му. Изпитите му бузи добиха цвят и на всяка от скулите се появи силна червенина, сякаш някой неопитен гримьор му беше сложил руж.
— Къде ги? — попита той с твърдост, която прозвуча едва ли не като заплаха.
— Стоят замразени във военновъздушната база Милонга в Сан Хосе.
— И ще можем ли да ги вземем?
— Защо не? Костариканският президент и неговият министър на отбраната само това чакат. От години се мъчат да ги пробутат, но няма кой да ги купи.
— Те нямат право да препродават военни съоръжения, доставени от нашето правителство, без да получат разрешение от Държавния департамент. А той положително ще поиска да разбере в чии ръце ще отидат тези бомбардировачи.
— Няма какво да разбира. Кой ли вече не притежава старите „Б-26“, а те са и толкова еднакви на вид. Ние имаме девет, нали така? Значи, ще станат шестнайсет.
— Ама ти виждал ли си ги?
— Ей с тия две очи. Седем прекрасни „Б-26“ — ухили се самодоволно Брадли.
— И казваш, ония там са в състояние да продадат държавна собственост и да приберат парата в собствения си джоб?
— Като нищо. Миналата година продадоха една английска фрегата. И досега ядат парите от нея. С президента не съм се срещал, но познавам много добре министъра на отбраната. Той има четиринайсет спортни коли, един реактивен самолет, един хеликоптер и голяма яхта. Дай му само пари и веднага им намира мястото. За него пет милиона долара нищо не са.
— Бог да ги благослови тия корумпирани латиноамерикански политици! — възкликна Редпат.
Седемте бомбардировача „Б-26“, предлагани тайно за продан, не бяха се вдигали във въздуха, откакто бяха купени преди пет години, и стояха в импровизирани хангари, чиито покриви не можеха да ги опазят от поройните летни дъждове. Преди няколко месеца Брадли беше довел един специалист да ги прегледа. Цената, която бяха поискали първоначално, беше 200 000 долара на самолет, а сега искаха половин милион.
— Сума пари сме хвърлили по тях — обясни представителят на Министерството на отбраната.
Специалистът на Брадли поклати глава. Ръждата беше проникнала навред. Картечниците бяха задигнати, липсваха части от уредите, гумите вече не ги биваше и нищо не можеше да накара да се отворят бомбохранилищата на три от самолетите.
Министърът на отбраната нямаше нищо против някоя американска фирма да извърши основен ремонт срещу 35 000 долара на самолет, които да бъдат платени от евентуалния купувач, и в прилив на добри чувства се съгласи тази сума да се смята за депозит, който после ще бъде приспаднат от общата цена. Беше дадено нареждане работата да започне.
След три месеца ремонтът бе завършен и специалистът на Брадли го увери, че самолетите ще могат да летят. И точно тогава долетя съкрушителната вест, че Виктор Ди Стефано не е успял да изпълни задачата, и това бе потвърдено по телефона от самия Спина. А то означаваше, че няма пари за самолетите.
В Маями Редпат почти не хранеше надежда, че ще може да събере средства отнякъде.