Зона 51: Сфинксът
- Автор: Мейер Боб
- Серия: area 51 #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зона 51: Сфинксът». Краткое содержание книги:
— А какво ще каже Хасар? — подхвърли Муалама.
— Хасар е само един лакей на правителството, който се страхува от тайните на миналото.
Дънкан бе дълбоко впечатлена от обстановката във вътрешността на пирамидата. Светлините от прожекторите се губеха в далечния край на тунела. Завладяха я мисли за епохата, в която е била построена пирамидата, за първите хора, които са вървели по този коридор, след като строежът е бил завършен. Тежестта на грамадните каменни блокове над коридора бе почти осезаема. Усещането не можеше да се сравни дори с преживяванията върху борда на гигантски самолетоносач от клас „Нимиц“. Звукът от стъпките им отекваше глухо в каменните стени.
Каджи спря и посочи с пръст.
— Оттук нагоре продължава пътят за Голямата галерия, Залата на Царицата и отвъд нея — за Залата на Царя. — Той кимна към по-тесния тунел, който се спускаше. — А това е пътят, по който ще продължим.
Започнаха да слизат. Дънкан знаеше, че това е маршрутът, следван от групата на фон Сеект преди петдесет години.
Каджи спря неочаквано, обърна се и положи длани върху една плоча на стената. Плочата се завъртя, откривайки входа за таен тунел.
— От много години никой не е минавал по този път — обяви Каджи.
Промъкнаха се в тунела и продължиха навътре, между гладко полирани стени. Каджи спря още веднъж и завъртя нова плоча. Сега вече се появиха два тунела, по един от всяка страна на плочата.
— Десният ни свързва с Долната зала на Голямата пирамида — обясни Каджи. — Там, където вашият фон Сеект и неговите нацисти открили черното сандъче.
— Ако си Наблюдател, тогава защо отведе нацистите там?
Каджи се закашля и се преви, преди да си поеме дъх и да отговори.
— Не съм ги завел. Те знаеха къде искат да отидат и без моята помощ. Тръгнах с тях, за да видя какво ще направят. Бяха твърде много, за да успея да им попреча. Позволих им да открият едно от шестте отделения на Дуат, но останалите пет бяха запазени в тайна. Понякога трябва да умееш да търгуваш. — Той вдигна ръка. — Ще изберем левия тунел.
Дънкан погледна към Муалама. Имаше чувството, че всеки от мъжете крие по нещо.
Вероятно бяха напуснали очертанията на пирамидата, защото стените на тунела вече не бяха от каменни плочи, а от неравна скала.
— Към Сфинкса ли се приближаваме? — попита Муалама.
— Да — отвърна лаконично Каджи.
— Какъв е този шум? — добави Дънкан, заслушана в далечния грохот.
— Реката на Акер. Един подземен ръкав на Нил, който прави завой под платото и после се връща обратно в коритото.
— Докъде стигат тези тунели?
Каджи отново спря и започна да оглежда стената отдясно.
— Не зная, не съм ги обикалял всичките. — Той натисна скалата и изведнъж част от нея хлътна навътре, после се плъзна в нишата отгоре. Дънкан бе изненадана от сложната конструкция на тайните врати, после си помисли, че може би са дело на аирлианците.
Каджи им даде знак да влязат. Пространството зад вратата беше съвсем тясно и тримата се притиснаха плътно един към друг. Зад тях плочата се спусна и зае предишното си място.
Каджи започна да кашля и по звука Дънкан определи, че е сериозно болен. Когато отново успя да си поеме дъх, той изпълзя пред тях и произнесе.
— От тук. Това е пътят за Залата.
Дънкан насочи прожектора, но мракът поглъщаше светлината му само на няколко метра по-нататък.
— Какво става? — попита тя.
— Странни са пътищата на Древните — произнесе напевно Каджи. — Трябва да прекосиш мрака, за да стигнеш светлината.
— Мисля, че ти трябва да вървиш пръв — заяви Муалама.
Каджи ги заобиколи и се изгуби в мрака.
— Вярваш ли му? — попита Дънкан.
Муалама поклати глава.
— Не. Според мен неговият дядо се е опитал да убие сър Ричард Бъртън тук долу.
— Благодаря, че ми го каза навреме.
Муалама се надигна.
— Няма начин да разберем какво се крие там, ако не го последваме. — Той направи няколко крачки и също изчезна. Дънкан остана сама.
Тя пристъпи към завесата от мрак. Никога досега не беше виждала нещо подобно — сякаш светлината се поглъщаше от въздуха. Ушите й изпукаха от резкия спад в налягането. Продължи напред пипнешком, протегнала ръце и напълно заслепена. Стомахът й се бунтуваше и усещането донякъде напомняше краткия период, в който по заповед на „Меджик-12“ бяха включили двигателите на кораба-майка във Втори хангар.
Тя премигна и изведнъж в очите я удари ярка светлина.
— Това е Залата на познанието — обяви Каджи, но Дънкан едва го чу. Гледаше изумено надолу, към черния Сфинкс на пода на подземната кухина.