Под купола (Том I)
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Под купола (Том I)». Краткое содержание книги:
Тя вдигна книгите високо във въздуха, след което разпери театрално ръце и ги остави да тупнат на пода.
Бебето още не се беше събудило. Това си бе цяло чудо.
— Ако ви продам малко трева, ще си тръгнете ли? — попита Сами.
— Много ясно — отвърна Франки.
— Само по-живичко — добави Картър. — Утре трябва да ставаме рано. Ние отговаряме за еее-вааа-кууу-ааацията. Затова най-добре си размърдай тлъстия гъз.
— Почакайте тук.
Тя влезе в кухненското боксче и отвори хладилника. Вече беше топъл и скоро всичко щеше да се размрази и развали; само от мисълта за това й идеше да се разреве. Протегна се и извади големия найлонов пакет с марихуана, който държеше вътре. Освен него имаше още три такива.
Понечи да се обърне и в същия миг усети как някой я сграбчва, а друг изтръгва пакета от ръцете й.
— Само искам да проверя пак розовите ти гащички — прошепна Мел в ухото й. — Да видя дали върху тях пише: „НЕДЕЛЯ“… — Той запретна тениската й до кръста. — Не, май не пише.
— Стига! Престанете!
— Нях-нях-нях! — отново се изсмя Мел.
Очите й бяха пронизани от заслепяващ лъч, ала въпреки това тя успя да разпознае тясното лице на Франки Делесепс.
— Днес ми се разкрещя — каза той. — И ме удари по ръчичката. И то само защото направих това. — Той се протегна и отново я сграбчи за гърдата.
Сами се изви назад и се опита да се изплъзне. Яркият лъч, който я заслепяваше, тутакси се насочи светкавично към тавана. В следващия миг проряза мрака като светлинен меч и в главата й избухна нетърпима болка. Беше я ударил с фенерчето.
— Ох! — простена тя. — Ох, заболя ме! СТИГА вече, моля ви!
— Глупости, не може да те е заболяло. Имаш късмет, че не те арестуваме за притежание на наркотици. Стой мирно, ако не искаш да получиш още един по тиквата.
— Абе, тая дрога нещо вони… — съобщи равнодушно Мел. Стоеше зад нея и продължаваше да държи краищата на тениската й запретнати над кръста й.
— Също като нея — изсумтя Джорджия.
— Значи ще трябва да я конфискуваме, кучко — изломоти Картър. — Съжалявам.
Франки отново сграбчи гърдата й.
— Не мърдай — каза и стисна зърното й. — Да не си посмяла да мръднеш. — Гласът му ставаше все по-дрезгав, а дишането му се учестяваше. Сами разбра накъде отиват нещата и затвори очи. „Само дано да не събудят бебето“ — помисли си. И да не вземат да й направят нещо друго. Нещо по-лошо.
— Хайде! — подвикна Джорджия. — Покажете й какво й липсва, откакто Фил я заряза!
Франки посочи към дневната с фенерчето.
— Лягай на дивана. И гледай хубавичко да ги разтвориш.
— Не искаш ли първо да й прочетеш правата? — попита Мел и се изсмя: — Нях-нях-нях!
Сами си каза, че ако още веднъж чуе този смях, главата й буквално ще се сцепи на две. Обаче се подчини и тръгна към дивана с клюмнала глава и приведени рамене.
Докато минаваше покрай Картър, той я сграбчи и я завъртя рязко към себе си. После насочи лъча на фенерчето си към лицето си и се озъби в страшна гримаса.
— Ще разкажеш ли на някого за това, Сами?
— Н-н-не.
Зловещата маска кимна.
— Правилно. И бездруго никой няма да ти повярва. Никой, освен нас, естествено… Ще се наложи отново да те навестим и тогава вече наистина ще те скъсаме.
Франки я блъсна на дивана.
— Дайте й да се разбере — извика възбудено Джорджия и насочи фенерчето си към Сами. — Дайте й добър урок на тая лесба!
И тримата млади мъже й се изредиха. Франки беше пръв и изръмжа: „Ще се научиш да си държиш устата затворена, освен когато ми го смучеш“, докато проникваше в нея.
Следващият беше Картър. Докато я обладаваше, Литъл Уолтър се събуди и заплака.
— Млъквай, лайненце, да не дойда да ти прочета правата! — кресна Мел Сиърлс и се закиска: — Нях-нях-нях.
11.
Бе почти полунощ.
Линда Евърет лежеше на нейната половина от леглото и спеше дълбоко; бе преживяла адски изморителен ден, утре трябваше да става рано (заради „еее-вааа-кууу-ааацията“) и дори тревогите й за Джанел не можаха да я задържат будна. Обаче въпреки изтощението не хъркаше, а по-скоро издаваше някакъв тих, наподобяващ мъркане звук.
Ръсти също бе имал не по-малко тежък ден, обаче не можеше да заспи, и то не защото се тревожеше за Джан. Беше убеден, че дъщеричката му ще се оправи и поне за известно време няма да има проблеми. Знаеше как да я предпази от следващи пристъпи, стига нещата да не се задълбочат, естествено. Дори болничните запаси от заронтин да свършеха, щеше да си набави нужните медикаменти от дрогерията на Сандърс.