Под купола (Том I)
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Под купола (Том I)». Краткое содержание книги:
— В каква връзка?
— Не знам каква част от истината да ти разкрия — отвърна тя. — Май възможностите са две — или всичко, или нищо. Със сигурност знам, че Хауи не е разполагал с безспорни доказателства. Макар че е бил доста близо…
— Тук не става въпрос за доказателства — заяви Барби. — А да се подсигуря да не вляза в затвора, ако утрешният ден не се развие добре.
— Ако единственото, което те вълнува, е да избегнеш пандиза, разочароваш ме.
Не беше така и той бе сигурен, че вдовицата Пъркинс го знае. На събранието бе слушал внимателно през цялото време и въпреки че Рени полагаше всички усилия да се държи възможно най-любезно и предразполагащо, младият мъж бе останал поразен. Под маската на емоционалните възклицания се криеше свиреп хищник. Той щеше да се вкопчи във властта си и нямаше да я пусне, докато не я изтръгнат със сила от него; щеше да заграбва всичко, което си харесаше, докато не бъде спрян. И това го правеше опасен за всички — не само за Дейл Барбара.
— Госпожо Пъркинс…
— Бренда, не запомни ли?
— Бренда, добре. Ще ти го кажа по този начин, Бренда — ако Куполът остане на мястото си, градът ще се нуждае от помощ, която един търговец на стари коли, страдащ от мания за величие, едва ли ще може да му осигури. И ако през това време аз съм в пандиза, няма да я получи и от мен.
— Съпругът ми подозираше, че Големия Джим помага най-вече на себе си.
— Как? По какъв начин? И в каква степен?
— Да видим какво ще стане с ракетата — отвърна тя. — В случай че не се получи, ще ти разкажа всичко. А ако операцията е успешна, щом прахта се слегне, веднага ще отида при областния прокурор… и тогава, както казваше Рики Рикардо от „Аз обичам Люси“, Джеймс Рени ще трябва да обясни туй-онуй.
— Ти не си единствената, която чака да види какъв ще е ефектът от ракетата. Тази вечер Рени прояви невероятно спокойствие и хладнокръвие. Но ако ракетата рикошира, вместо да пробие Купола, мисля, че ще видим другото му лице.
Тя загаси фенерчето си и погледна нагоре.
— Погледни звездите — възкликна. — Колко са ярки! Ето я Малката мечка… Касиопея… Голямата мечка. Всичко е както преди. Мисля, че това е успокояващо. А ти?
— Да.
Известно време и двамата останаха безмълвни, като се взираха в необятната шир на Млечния път.
— Звездите винаги ме карат да се чувствам толкова малка и толкова… незначителна. — Тя се засмя и добави (малко плахо): — Ще възразиш ли, ако те хвана под ръка, Барби?
— Ни най-малко.
Тя го хвана за лакътя, той положи ръка върху нейната и я изпроводи до тях.
9.
Големия Джим закри събранието в единайсет и двайсет. Питър Рандолф пожела на всички лека нощ и си тръгна. Възнамеряваше да започне евакуацията на западната част на града точно в седем сутринта и се надяваше до обяд целият район около Битч Роуд да е разчистен. Андрея го последва; стана и запристъпва плахо със сключени зад гърба ръце. Това не направи впечатление на никого, понеже отдавна бяха свикнали с навиците й.
Въпреки че срещата с Лестър Когинс не му излизаше от ума (както и сънят; какво ли не би дал, за да може най-сетне да се наспи), Големия Джим я попита дали не би могла да остане още минута-две.
Тя го изгледа учудено. Зад него Анди Сандърс събираше педантично папките и ги подреждаше в сивата стоманена картотека.
— И затвори вратата, ако обичаш — помоли я любезно Рени.
Андрея изпълни покорно молбата му и на лицето й се спусна сянка на тревога. Анди продължаваше да се занимава с канцеларската си работа, както правеше след всяко съвещание, ала раменете му бяха приведени, сякаш се мъчеше да запази равновесие под напора на силен вятър. Определено знаеше какво ще я попита Джим. И съдейки по стойката му, не я очакваше нищо добро.
— Какво има, Джим? — попита тя.
— Нищо сериозно — отвърна той, което означаваше точно обратното. — Стори ми се, Андрея, че преди събранието се държеше доста приятелски с този тип Барбара… Както и с Бренда, между впрочем.
— С Бренда? Джим, това е просто… — щеше да каже „нелепо“, но думичката й се стори твърде силна. — Просто абсурдно. Познавам Бренда от трийсет го…
— А господин Барбара — от три месеца. Ако яденето на приготвените от него палачинки и бекон може да се брои за познанство.
— Мисля, че сега е полковник Барбара.
Големия Джим се усмихна.