Под купола (Том I)
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Под купола (Том I)». Краткое содержание книги:
— Щом толкова искаш, тръгвай по този път, Лестър — подхвърли Рени. — Но не забравяй, че отвежда директно към щатския затвор „Шоушенк“.
— Готов съм да приема наказанието, което Господ Бог ми е отредил. И ще приема участта си с най-голяма радост.
— Ами аз? Ами Анди Сандърс? Ами Братята Бауи? Ами Роджър Килиън? Ако не се лъжа, той май има девет деца, за които да се грижи! Ами ако ние не искаме да приемем тази участ, Лестър?
— Не мога да сторя нищо по въпроса — въздъхна пасторът и започна да нанася удари по раменете си с Библията, която държеше. Първо по лявото, а после по дясното рамо. Големия Джим се улови, че несъзнателно е синхронизирал подхвърлянето на позлатената топка с ударите на свещеника. Туп… шляп! Туп… шляп! — Жалко за дечицата на Килиън, естествено, ала… „Изход“, двайсета глава, пети стих: „Защото Аз, Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив, и въздавам беззаконието на бащите върху чадата до третото и четвъртото поколение на ония, които Ме мразят“. Трябва да се съобразяваме с това. Трябва да изрежем тази гнойна язва, колкото и да ни боли, и да поправим грешката си. Което значи да си признаем греховете и да се очистим от тях. Да се пречистим с огън.
Рени спря да подхвърля бейзболната си топка и вдигна ръка.
— Чакай, чакай малко. Я се замисли над това, което ми казваш. В спокойни времена този град разчита на мен — и на теб, разбира се, — но в кризисни моменти като сегашния направо има крещяща нужда от нас. — Той рязко се изправи и избута креслото си назад. Бе ужасно уморен след дългия и кошмарен ден, спеше му се, а ето че трябваше да търпи това. Усещаше как започва да се ядосва.
— Всички ние съгрешихме — продължи да натяква Когинс, без да спира да се налага с Библията. Сякаш това, което правеше със Светото писание, бе много богоугодно…
— Напротив, спасихме хиляди деца от гладна смърт в Африка, Лес. Платихме за лечението на дяволските им болести. Построихме ти нова църква и ти подарихме най-мощната християнска радиостанция в целия североизток…
— И напълнихме добре джобовете си, не го забравяй! — кресна Когинс и се удари право в лицето с тежката книга, която държеше. От едната му ноздра потече кръв.
— Натъпкахме ги с мръсни пари от дрога! — Пасторът отново се удари. — А Радиото на Исус се управлява от безумеца, който приготвя отровата, вливаща се във вените на нашите деца!
— Доколкото знам, повечето предпочитат да я пушат…
— Това шегичка ли беше?
Големия Джим заобиколи бюрото си. Слепоочията му пулсираха и лицето му започваше да аленее. Въпреки това обаче направи още един опит да успокои събеседника си:
— Лестър, градът се нуждае от водач като мен. Ако се раздрънкаш, вече няма да мога да помагам на хората. Не че някой ще ти повярва…
— Всички ще ми повярват! — извика Когинс. — Щом видят дяволската работилница, която ти позволих да направиш зад собствената ми църква, всички ще повярват! И, Джим, не разбираш ли… след като грехът бъде изваден на показ… след като гнойната язва бъде изрязана… Господ Бог ще вдигне стените на невидимия ни затвор! Кризисната ситуация ще свърши! И хората вече няма да имат нужда от теб!
— Винаги ще имат нужда от мен! — избухна Джеймс П. Рени и замахна с ръката, в която държеше сувенирната бейзболна топка.
Ударът сцепи кожата на лявото слепоочие на Лестър, който тъкмо се обръщаше към Големия Джим. Бликна кръв. Лявото око на пастора проблесна смаяно досами зейналата грозна рана. Той залитна напред с протегнати ръце и страниците на Библията прошумоляха като шушукаща клюкарска уста. Лявото рамо на Когинс вече бе цялото в кръв.
— Не, не това е волята на нашия Господ Бо…
— Моята воля обаче е такава, предателска гнидо — отсече Рени и отново замахна. Този път топката се вряза в челото на преподобния, точно между очите. Ударът беше толкова силен, че Големия Джим усети как ръката му изтръпва чак до рамото. Когинс се заклатушка, а Библията в ръцете му се залюля. Сякаш се мъчеше да каже нещо.
Рени отпусна ръката с топката до тялото си. Рамото му пулсираше. Кръвта вече капеше по килима, обаче напук на всичко тъпото копеле продължаваше да стои на краката си; тътрузеше се напред, опитваше се да говори и пръскаше навсякъде алени капки.