Под купола (Том I)
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Под купола (Том I)». Краткое содержание книги:
Сандърс бе започнал да почиства кафемашината. Изглеждаше посърнал и не смееше да погледне Андрея в очите, ала в отговора му не се долавяше и грам колебание.
— Да — заяви. — В такъв случай оксиконтинът ще отиде директно в канализацията. Опасно е да държа подобни медикаменти в изолиран от света град като нашия.
— Не можеш да го направиш! — извика тя. — Имам лекарско предписание!
— Единственото предписание, с което трябва да се съобразяваш, е да не изоставяш хората, които най-добре познават този град, Андрея — изрече Големия Джим с меден глас. — Следвай това предписание и няма да имаш никакви проблеми.
— Джим, имам нужда от тези хапчета. — Тя долови хленча в гласа си (по същия начин говореше и майка й през последните си години, които изкара прикована на легло) и се намрази заради безсилието си. — Просто не мога без тях!
— Знам — кимна той. — Бог те е натоварил с голямо бреме, не на всеки е съдено да изпитва такава болка. — „Да не споменаваме, че от сума ти време си наркоманка“ — помисли си той.
— Просто направи това, което е редно — каза Анди. Обрамчените му от тъмни кръгове очи изглеждаха тъжни и искрени. — Джим знае кое е най-доброто за града ни; винаги го е знаел. Нямаме нужда някой външен човек да ни се бърка в работата.
— Ако се съглася, ще получавам ли лекарствата?
Лицето на Анди се озари от усмивка.
— Естествено! Даже си мисля, че мога да ти увелича дозата. Да кажем със сто милиграма дневно? Как смяташ, няма ли да ти се отрази добре? Изглеждаш ужасно измъчена.
— Да, мисля, че ще ми дойде добре — каза глухо тя и наведе глава. Не беше близвала никакъв алкохол — в това число и чаша вино — от абитуриентския си бал, когато й бе прилошало, никога не бе пушила трева и беше виждала кокаин само по телевизията. Беше добър човек. И то наистина добър човек. И как се бе забъркала в това? Заради едно подхлъзване, докато отиваше да вземе пощата? Ако бе така, значи животът наистина беше несправедлив. И то ужасно несправедлив. — Но само с четирийсет милиграма. Мисля, че това ще бъде предостатъчно.
— Сигурна ли си? — попита Големия Джим.
Изобщо не бе сигурна, мамка му. Това беше най-гнусното от цялата работа.
— Добре, нека бъдат осемдесет — въздъхна и избърса сълзите си. След което добави шепнешком: — Това си е живо изнудване.
Рени обаче я чу. Протегна ръка към нея и Андрея инстинктивно потръпна, ала Големия Джим само пое нежно и внимателно дланта й в своята.
— Не — каза. — Това би било грях от наша страна. Не те изнудваме, а ти помагаме. И единственото, което искаме в замяна, е ти също да ни помогнеш.
10.
Някой блъскаше по вратата.
Блъскаше толкова силно, че Сами се събуди, въпреки че бе изпушила половин джойнт и бе изпила три от бирите на Фил. Винаги гледаше да има поне два стека в хладилника и продължаваше да си мисли за тях като за „бирите на Фил“, макар че от април насам нямаше ни вест, ни кост от съпруга си. От време на време до ушите й стигаха слухове, че се намирал все още в града, ала тя изобщо не ги взимаше насериозно. Ако наистина бе някъде наоколо, все щеше да го мерне поне веднъж през последните шест месеца, нали така? Все пак живееха в малко градче, където и да искаш, не можеш да се скриеш, както се пее в песента.
Онзи отново заблъска.
Сами се надигна рязко в леглото и се заслуша напрегнато в мрака. Литъл Уолтър можеше да ревне във всеки момент. Това обаче не се случи и тя си помисли: „Божичко, ами ако проклетото креватче се е счупило и го е затрупало? И сега той не може дори да…“
Тя отметна завивките и се изстреля към вратата. Блъсна се в стената вляво от нея, изохка и за малко да се строполи на пода. Проклетият мрак! Проклетата електрическа компания! Проклетият Фил, който бе изчезнал вдън земя, оставяйки я сам-самичка, без да има на кого да разчита, и то точно в момент, когато гадняри като Франк Делесепс я заплашваха и…
Бам!
Пръстите й се стрелнаха по повърхността на скрина и напипаха фенерчето. Сами го включи и тъкмо се обръщаше наляво, към спалнята на Литъл Уолтър, когато отново се заблъска по вратата. Не идваше отляво, а отпред, откъм разхвърляната дневна. Някой стоеше пред външната врата на караваната. До слуха й достигна приглушен смях. Които и да бяха среднощните й посетители, определено се бяха почерпили.
Сами закрачи към вратата. Тениската, която използваше вместо пижама, се бе надиплила около закръглените й бедра (откакто Фил бе духнал от живота й, беше качила малко килца — около двайсет и пет, не повече — ала бе твърдо решена да мине на диета и да се върне към формата си в гимназията, след като тази идиотщина с Купола приключеше). Тя отвори рязко вратата и присви очи.