Под купола (Том I)
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Под купола (Том I)». Краткое содержание книги:
— Малко ми е трудно да го взема насериозно, като го гледам с тия дънки и тениска.
— Нали видя писмото от президента?
— Видях нещо, което Джулия Шамуей спокойно би могла да съчини на скапания си компютър. Не съм ли прав, Анди?
— Прав си — отвърна Сандърс, без дори да се обърне. Все още подреждаше папките. Макар че, съдейки по всичко, в момента по-скоро ги преподреждаше.
— Ти смяташ ли, че наистина е от президента? — присви очи Големия Джим. На широкото му, четвъртито лице изплува усмивката му, която тя не можеше да понася. Изведнъж Андрея забеляза едва наболата му брада — може би за първи път — и осъзна защо Джим всеки път се появяваше пред хората избръснат до синьо. За да скрие зловещата си прилика с Ричард Никсън.
— Ами… — Тревогата й се превърна в страх. Прииска й се да му каже, че просто се е държала възпитано, обаче имаше и още нещо и Джим го беше подушил. Бе подушил доста неща. — Ами, той все пак е върховният главнокомандващ на страната…
Рени пренебрежително махна с ръка.
— Знаеш ли какво значи да си главнокомандващ, Андрея? Ей-сега ще ти кажа. Това значи да цениш предаността и подчинението на хората си, защото благодарение на тях разполагаш с необходимите средства, за да помогнеш на онези в нужда. Звучи като честна сделка, нали?
— Да — кимна тя. — В случая средствата са тази крилата ракета!
— Би било чудесно, ако този план проработи.
— Защо да не проработи? Той каза, че има петстотинкилограмова бойна глава!
— Като се има предвид колко малко знаем за Купола, как можеш да си сигурна в това? Как можем да сме сигурни, че няма да отнесе Купола и да остави подире си огромен кратер на мястото на Честърс Мил?
Тя го изгледа потресено. Сключените на гърба й ръце трескаво масажираха източника на болката й.
— Е, всичко е в Божиите ръце — заяви Рени. — И ти си права, Андрея — планът може и да проработи. Но ако не стане така, ние оставаме съвсем сами, лишени от всякаква подкрепа. А един върховен главнокомандващ, който не може да помогне на гражданите си, не струва и пукнато нощно гърне. И ако планът им не проработи, и Честърс Мил не бъде изравнен със земята, ще трябва някой наистина да се погрижи за нашия град. Въпросът е кой — някой скитник, когото президентът е докоснал с вълшебната си пръчица, или законно избраните официални власти? Разбираш ли какво имам предвид?
— Полковник Барбара ми се струва напълно способен да се справи — прошепна тя.
— Престани да го наричаш така! — кресна Големия Джим. Стреснат, Анди изтърва една папка, а Андрея инстинктивно отстъпи крачка назад, изскимтявайки тихичко.
После обаче се стегна, моментално възвръщайки онази характерна за янките коравина, която преди време й бе вдъхнала куража да се кандидатира за градски съветник.
— Не ми повишавай тон, Джим Рени! Познавам те още от първи клас, когато изрязваше картинки от списанията и си ги лепеше в албумчето, така че недей да ми крещиш.
— Олеле, тя се чувства засегната! — Свирепата му усмивка вече се бе разплула от ухо до ухо, превръщайки лицето му в маска на ехидната веселост. — Колко съм лош, лош, направо ужасен! Обаче е късно и вече съм скапан от умора, така че ме чуй добре, защото няма да повтарям. — Той погледна часовника си. — Сега е дванайсет без двайсет и пет и смятам до полунощ да съм се прибрал!
— Не разбирам какво искаш от мен.
Той завъртя театрално очи, сякаш не можеше да повярва на ушите си.
— С две думи, искам да знам, че ще бъдеш на моя страна — на страната на мен и Анди, — ако тази идиотска идея с ракетата се провали. А не на страната на онзи бродяга, чиито умения се изчерпват с пържене на бухти и миене на чинии.
Тя изправи рамене и отлепи ръце от гърба си. Погледът й срещна този на Рени, ала устните й трепереха.
— А ако смятам, че полковник Барбара — господин Барбара, ако така предпочиташ, — е по-способен да се справи с кризисната ситуация?
— Е, тогава ще цитирам щуреца от анимационното филмче за Пинокио — разпери ръце той. — Следвай съвестта си! — После внезапно понижи глас и шепотът му бе по-заплашителен от крясъка му преди малко: — Но не забравяй, че още гълташ онези хапчета. Оксиконтин, ако не се лъжа.
Жената почувства как по кожата й пропълзява хлад.
— Какво за тях?
— Анди разполага с достатъчно количество от препарата специално за теб, но ако решиш да заложиш на погрешния кон в надпреварата, запасите му току-виж свършили. Нали, Анди?