Под купола (Том I)
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Под купола (Том I)». Краткое содержание книги:
Мислите, които не му даваха покой, кръжаха около доктор Хаскел. И Рори Динсмор, разбира се. В паметта му непрекъснато изплуваше разръфаната и окървавена очна ябълка на хлапето. И отекваха думите, с които Рон Хаскел се бе обърнал към Джини: „Не съм умрял. Исках да кажа заспал.“
Сякаш бе искал да каже именно умрял.
Ръсти се завъртя на една страна, опитвайки се да прогони тези спомени, и когато най-сетне успя, на мястото им изникна бълнуването на Рори, че вече е Хелоуин. То автоматично бе последвано от писъка на дъщеря му: „Всичко е заради Страшната тиква! Трябва да спрете Страшната тиква!“
Дъщеря му бе получила пристъп, а момчето на Динсмор — куршум в окото и костица в мозъка. Какво ли означаваше това?
Нищо. Какво казваше шотландецът Дезмънд от сериала „Изгубени“? „Не взимай съвпадението за съдба?“
И навярно беше прав. Да, най-вероятно бе точно така. Сега обаче „Изгубени“ му се струваше застинал толкова далеч назад във времето, че шотландецът като нищо можеше да е казал: „Не вземай съдбата за съвпадение.“
Ръсти се завъртя на другата страна и в съзнанието му изпъкнаха черните букви от заглавието на извънредния брой на „Демократ“: „В ПРЕГРАДАТА ЩЕ БЪДАТ ВЗРИВЕНИ ЕКСПЛОЗИВИ!“.
Положението бе отчайващо. Поне за момента сънят явно бе недостижим и най-лошото нещо, което можеше да стори в подобна ситуация, бе да продължава да се опитва със зъби и нокти да се докопа до него.
На долния етаж имаше от прочутия портокалов сладкиш с боровинки на Линда; видя го на кухненския плот, когато се прибра. Хрумна му, че няма да е зле да седне на кухненската маса, да си отреже парче от него и да разгледа последния брой на „Американски семеен лекар“. И ако някоя статия за магарешката кашлица не го накара да заспи, значи нищо не е в състояние да му помогне.
Той се изправи — едър мъж, който вместо пижама носеше синя лекарска униформа, — и излезе на пръсти от спалнята, за да не събуди Линда.
На средата на стълбището ненадейно се спря и се заслуша в мрака.
Одри едва доловимо скимтеше. Звукът идваше от стаята на момичетата. Ръсти се приближи до вратата и я открехна внимателно. Златният ретривър, който изглеждаше като сянка между леглата на децата, вдигна глава към него и отново изскимтя.
Джуди лежеше на една страна, пъхнала ръчичка под бузата си, и дишаше бавно и спокойно. При Джанин положението бе съвсем различно. Момиченцето се въртеше трескаво в кревата, като отмяташе завивките и говореше насън. Ръсти прекрачи кучето и приседна на ръба на леглото, точно под плаката на най-новите любимци на Джанин — поредната момчешка попгрупа.
Детето сънуваше. И, съдейки по измъченото му изражение, сънят изобщо не бе хубав. Приглушеното й бълнуване звучеше като отчаяно възражение срещу нещо… Ръсти се опита да различи отделните думи, ала дъщеря му замлъкна, преди да е успял да разбере каквото и да било.
Одри отново изскимтя.
Нощничката на Джан бе измачкана. Ръсти я приглади, оправи завивките и отметна влажната косица на момиченцето от челото му. Очите й се въртяха трескаво под клепачите, обаче той не забелязваше нито признаци на гърчове, нито потрепване на пръстите, нито характерното примлясване на устните. По-скоро повърхностен, REM-сън, отколкото пристъп, което повдигаше любопитния въпрос могат ли кучетата да надушват кошмарите.
Ръсти се наведе и целуна Джан по бузата. Когато го направи, очите й се отвориха, обаче той не бе съвсем сигурен дали го виждат. Това можеше да е симптом на начална епилепсия — така наречените petit mal или „малки припадъци“, но, честно казано, не му се вярваше. Виж, скимтенето на ретривъра беше нещо, което не можеше да отрече.
— Заспивай, миличка — прошепна й Ръсти.
— Той има златна бейзболна топка, тате.
— Знам, миличка, заспивай сега.
— Това е лоша топка, тате.
— Не е така. Бейзболните топки са добри, особено златните.
— Ох… — въздъхна момиченцето.
— Заспивай.
— Добре, тате.
Тя се завъртя на другата страна и затвори очи. Намести се набързо под завивките и се успокои. Одри, която лежеше на пода с вирната глава, ги наблюдаваше внимателно, след което зарови муцуна под лапите си и също заспа.
Ръсти поседя известно време на ръба на леглото, заслушан в дишането на дъщеря си, като не спираше да си повтаря, че всъщност няма от какво да се притеснява, че хората често говорят насън и в това нямаше нищо стряскащо. Каза си, че всичко е наред — само един поглед към спящото куче бе достатъчен, за да го потвърди, ала в потискащия среднощен мрак не бе никак лесно да си оптимист. Когато оставаха дълги часове до изгрева, лошите мисли лесно се сдобиваха с плът и тръгваха да бродят в тъмнината. Мъртвилото на нощта ги превръщаше в ходещи мъртъвци.