Изчезналата Библиотека
- Автор: Дийн А. М.
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ентусиаст
- ISBN: 9786191640775
- Переводчик: Мариана Христова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изчезналата Библиотека». Краткое содержание книги:
Бавно, предпазливо тя надникна покрай колоната. Това, което видя, потвърди отсъствието на звуци: сега църквата бе почти празна. Мъжете не я бяха проследили дотук. Беше влязла сама.
Изчака още няколко минути, за да даде на преследвачите си време да продължат нататък и да хукнат след въображаемата си мишена по които улици решат, че е тръгнала. Едва когато се появи пазачът на църквата и започна да затваря двойните врати за през нощта, Емили най-накрая излезе иззад колоната и пое към изхода.
Предпазливо надникна към улицата, преди да излезе изцяло през вратите. Бърз поглед в двете посоки й показа, че няма от какво да се бои. Озова се на улицата. След няколко минути намери уличка, която водеше надолу по хълма и се губеше в оживените улици на Галата.
ГЛАВА 88
21.10 ч.
Когато отново се озова на територията на пазара, Емили започна да криволичи по всички странични улици и алеи, които видеше. Постепенно се отдалечаваше от местата с натоварено движение и навлизаше в територията на по-безлюдни задни улички. Тялото й бе подгизнало от пот, която се дължеше колкото на физическото напрежение, толкова и на ужаса. След църквата не беше зървала преследвачите си, но не хранеше илюзии. Не беше в безопасност. Трябваше да се махне от Истанбул възможно най-бързо.
Постоянното променяне на посоката в още по-пустите и празни странични улици -вариантът на Емили за тактическо отклонение - означаваше, че слизането й по високия хълм на Галата към моста, който щеше да я изведе обратно в центъра на града и оживените улици, които на свой ред щяха да я заведат до летището и оттам извън страната - ставаше бавно. Забавянето обаче се оказа полезно: колкото повече вървеше, колкото повече минути минаваха, толкова повече намаляваше страхът й Накрая трескавата бързина на походката й се успокои до равномерен вървеж и най- после я обхвана умората, настъпваща след прилив на адреналин.
Тялото й беше изтощено, но умът й все още препускаше, при това не само от преследването. Докато ужасът от преживяното намаляваше, вниманието й се насочи към странното усещане, което последната нишка на Арно я караше да изпитва.
Нещо в посланието не беше наред.
Не беше разчела погрешно самата подсказка. Може и да се бе хванала на номера, който й попречи веднага да разбере кой е правилният дворец, но за посланието беше безусловно сигурна. Присъствието на новия символ редом с текста не оставяше място за съмнение: сочеше към Божествените училища в Оксфорд, към конкретен символ, изваян на тавана им.
Проблемът беше, че сочи към Божествените училища, обратно към Оксфорд. Обратно. Обратно към мястото, където бе започнала истинската й мисия за откриване на библиотеката. Тази последна нишка превръщаше цялото пътуване, на което я бе изпратил Арно, в бягане в кръг. Посланието му дори го подчертаваше, сякаш искаше да се пошегува с нея: Пълен кръг: божественият таван в Оксфорд, и домът на Библиотеката. Пълен кръг, обиколка, която свършваше точно там, откъдето бе започнала.
Емили изпитваше чувството, че тук просто има нещо... грешно.
Способността й да задълбае в това усещане обаче секна ненадейно и ужасяващо. Ясно отчетливо щракване зад гърба й я изтръгна от размислите. Тя застина на място между високите сгради от двете страни на тясната уличка. Никога досега не го беше чувала в реалния живот, но беше гледала достатъчно филми, за да разпознае звука от запъване на пистолет. Бавно вдигна поглед от каменната настилка.
Пред нея стоеше по-ниският и по-набитият от двамата мъже в сиво. Пистолетът му сочеше право към главата й.
ГЛАВА 89
21.30 ч.
Джейсън държеше своя глок 26 насочен право към Емили Уес. Малкото оръжие бе любимото му за пътуване: едва под седемнайсет сантиметра и с тегло само седемстотин грама, с напълно заредено гнездо за десет патрона, то беше лесно за скриване и удивително точно за размера си. Сред хората, работещи в сферата на сигурността по цял свят, моделът си бе спечелил името Бебче Глок, а изстрелът му бе всичко друго, но не и детски.
Когато видя насочения към челото си пистолет, Емили инстинктивно отстъпи назад и хвърли поглед през рамо само за да установи, че другият мъж е застанал в края на уличката и препречва всякакъв път за бягство.
- Дори не се опитвайте, доктор Уес - Джейсън говореше ясно, решително, със спокойствие и делови тон, който караше думите му да звучат съвсем нормално, все едно не е насочил пистолет към лицето на жена, а пръстът му не е на спусък, който с лекота можеше да сложи край на живота на друг човек. - Край на бягането за днес.