Споделен живот

Вечерята се оказва хляб и сирене — е, багета и грюер — на борда на деветметрова лодка. Камбъл навива крачолите на панталона си като корабокрушенец, намества такелажа, вдига котва и хваща вятъра. Навлизаме навътре, докато брегът на Провидънс се превръща само в ивица от цвят — далечна огърлица от скъпоценни камъни.

След известно време, когато ми става ясно, че каквато и информация да възнамерява да ми даде Камбъл, няма да го направи преди десерта, се отказвам. Лягам по гръб и премятам ръка върху заспалото куче. Наблюдавам как сега освободеното платно плющи като огромно крило на пеликан. Камбъл идва от каютата, където е отишъл да потърси тирбушон, с две чаши червено вино в ръце. Сяда от другата страна на Съдия и го почесва зад ушите.

— Някога мислила ли си си какво животно щеше да бъдеш?

— В преносен смисъл ли? Или буквално?

— Реторично — отвръща. — Ако не се беше родила човек.

Замислям се.

— Някакъв подвеждащ въпрос ли е? Ако се определя като „кит убиец“, ще помислиш, че съм безмилостна, студенокръвна риба, която се храни на дъното на морето?

— Те са бозайници — отбелязва Камбъл. — И не, просто ти зададох въпрос, за да поддържам разговора.

Обръщам глава.

— Ти какво животно щеше да бъдеш?

— Аз пръв те попитах.

Е, добре, изключено е да стана птица — прекалено много се боя от височини. Не мисля, че характерът ми е подходящ за котка. А съм прекалено голям самотник, за да се вместя в глутница вълци или кучета. Мисля дали да не изтърся нещо като „лемур“ само за да се изперча, но той ще попита какво, по дяволите, е това, а аз не помня дали е гризач или гущер.

— Гъска — решавам накрая.

Камбъл избухва в смях.

— Като мама Гъска? Или като глупавата гъска?

Не, защото гъските си избират един партньор за цял живот, но предпочитам да падна през борда, отколкото да му го призная.

— Ами ти?

Не ми отговаря пряко.

— Зададох въпроса и на Ана, отговори ми, че иска да бъде феникс.

Пред очите ми проблясва образът на митичното създание, възкръснало от пепелта.

— Фениксът не съществува.

Камбъл поглажда главата на кучето.

— Според нея зависи от това, дали има някой, който може да го види — поглежда ме. — А ти как си я представяш, Джулия?

Виното, което пия, изведнъж ми загорчава. Нима всичко това — чарът, пикникът, платното и залезът — е нагласено, за да ме накара да дам заключение в негова полза на утрешния процес? Моята препоръка като особен представител ще е с голяма тежест за решението на съдия Дисалво и Камбъл е наясно.

До мига не съм осъзнала, че някой може да разбие сърцето ти два пъти с едни и същи лъжи.