Върховното кралство [Наследникът]

— Тогава ще го успокоите.

— И защо да го правя?

— За да му спасите живота. Вдигнете очи — Лукас се подчини и видя Йерас, който държеше Горлен на прицел. — Разбрахте ли?

Лукас размисли за миг, докато смелият му оръженосец го извика още веднъж.

— Разбрах — каза той примирено.

Но противно на това, което Лорн си помисли, Лукас не се беше примирил да се откаже от възможността, която му се удаваше да вдигне тревога. С примряла душа той се беше примирил да пожертва Горлен.

— Кажете му, че сте добре — заповяда Лорн. — Че сте излезли малко на чист въздух и че може да се връща и да си легне.

— Добре.

Лорн се отдръпна от Лукас, като продължи да държи яката му с протегната ръка, камата му беше опряна в кръста на младия мъж. След това го накара да се покаже на ъгъла на бараката, а той самият остана скрит зад нея.

— Хайде!

„Прости ми“, помисли Лукас.

Махна на Горлен с ръка. Като го видя, добрият човек се усмихна с облекчение.

А Лукас изрева с цяло гърло:

— На оръжие! Нападн…

Не можа да продължи повече. Лорн вече го беше дръпнал назад и го повали на земята с един удар по главата с дръжката на камата.

Изненадан, Горлен искаше да извика:

— Тревог…

Но стрелата от арбалет прониза черепа му отзад.

— Бързо! — извика Лорн, докато влачеше Лукас към конюшнята. — Помогнете ми!

Заедно с Древис вдигнаха затворника, който беше в безсъзнание и го сложиха по корем върху един неоседлан кон, краката и ръцете му висяха от двете страни.

— Вържете му китките или глезените! — нареди Лорн на Логан, който дойде при тях. — И тръгвайте!

В това време аркантците около огъня се събуждаха и разтревожени, замаяни, се опитваха да разберат какво ги беше събудило. Неколцина излизаха вече от пещерата с оръжие в ръка. Един от тях видя трупа на Горлен, който лежеше на земята. Друг забеляза подозрителни силуети сред конете, които се движеха.

— Стой! Кой е там?

Лорн извади меча си и прескочи бариерата на конюшнята, за да се впусне срещу тримата аркантци, които идваха.

Сега вече паниката беше всеобща.

— Тревога! Тревога!

Лорн избягна нападението на първия от тримата мъже, които се нахвърлиха върху него, и го изкорми с опакото на острието, без да престава да напредва. Нанесе жесток удар на втория и му разсече гърдите от рамото, после се извъртя, за да отбие атаката на третия и заби широката си скандка в корема му чак до дръжката.

Други се спускаха, но стрела от арбалет се заби в гърлото на водача им и ги накара да се разпръснат.

— Залегни!

В конюшнята Алан, Логан и Древис бяха яхнали конете. Древис теглеше коня, на който Лукас беше вързан като бохча с дрехи, а в това време Логан подплашваше с викове другите коне. Алан държеше за юздите конете, предназначени за Лорн и Йерас.

— Лорн, сега!

Лорн отстъпи едновременно с Йерас, който слезе от височината и потъна в нощта. Паникьосаните коне препуснаха с цвилене по пътеката, следвани в галоп от Логан и Древис. Една стрела, изстреляна откъм пещерата, прелетя покрай Лорн. Алан чакаше с граната, намерена в дисагите на едно седло. Лорн видя как я хвърля с незапален фитил, но не се обърна да види къде ще падне. Тя се изтърколи в жарта на големия огън и веднага избухна, като се разби на много смъртоносни парчета и вдигна облак от дим и пепел. Лорн яхна коня си с един скок. Двамата с Алан пришпориха, глухи за виковете от болка и бяс, които се издигаха около тях.