Върховното кралство [Наследникът]

— Но бързо сте изгубили следата на конниците — досети се Йерас. — Вероятно поради някакъв мост или брод.

Като опитен разузнавач, той яздеше начело на отряда на Лорн.

— Точно така — каза Беор. — Заради един брод.

Обясни, че три лангрийски левги по-нататък пътят минавал през поток и конниците се възползвали от него, за да напуснат пътя. Но дали бяха продължили нагоре или надолу по потока? Тъй като не можеше да знае със сигурност, Беор беше предпочел да се върне назад.

Йерас се обърна към Лорн.

— Класическо — обясни той. — Аркантците са се опитали да ни заблудят. Конниците, които са продължили по пътя, е трябвало да отвлекат вниманието ни от действителния път, по който е тръгнала каруцата. За тях това са няколко спечелени часа.

Като се обърна отново към Беор, който яхваше коня си, Йерас добави:

— Бъдете сигурен, че конниците, които сте последвали до потока, вече са се присъединили към каруцата на място, определено предварително.

— Следователно са знаели, че сме зад тях — каза Вард.

— Или най-малкото го подозират — уточни Алан.

— Те са предпазливи — каза Лорн. — Но това няма да е достатъчно да ги спаси.

Вдигна ръка и даде сигнал за тръгване.

Малко по-далеч Беор посочи мястото, където каруцата се беше отклонила от пътя. Скрита сред гъсти храсти, оттам тръгваше пътека и нищо, освен един прекършен клон и няколко отместени камъка, не сочеше, че някой скоро е минал по нея. Конници, препускащи достатъчно бързо, дори можеше и да не я забележат.

Лорн изпрати Йерас да разузнае напред, преди да поеме по пътеката начело на своите хора, чиято колона се простря в сянката на гъстата растителност. Ониксовите гвардейци навлязоха в област, останала дива, на няколко левги от най-близката ферма. Пътеката не беше поддържана, но по нея можеха да минат конници, като от време на време трябваше да слизат от конете. Обаче беше очевидно, че тук каруца трудно можеше да мине. При това бавно. Дори да вървяха пеша, всеки час приближаваше черните гвардейци до онези, които преследваха. Минаха през малка горичка, където аркантците бяха прекарали нощта, спряха, за да огледат каквото беше останало от бивака, и продължиха пътя си, убедени, че се приближават до целта.