Върховното кралство [Наследникът]
- Автор: Певель Пьер
- Серия: Върховното кралство #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховното кралство [Наследникът]». Краткое содержание книги:
— Трябва да се пазиш — каза Лорн.
— Добре съм — излъга Алан.
— Знам точно толкова добре, както и ти, че това не е вярно. Ще направиш по-добре да си останеш в палатката тази вечер.
— И дума да не става.
Докато се измъкваха от скривалището на аркантците и си мислеха, че са се отървали, стрела от арбалет прониза рамото на Алан. От силата на удара той за малко не беше паднал от седлото и трябваше Лорн да го придържа и да язди рамо до рамо с него в пълен галоп. Спряха веднага, когато стана възможно, за да му окажат първа помощ, но Алан беше получил сериозни грижи чак когато се върнаха. Според лекарите животът му не беше в опасност, но раната му беше тежка и много болезнена.
— Боли те — настоя Лорн. — Изгуби много кръв. Трябва да си почиваш.
Алан подаде празната си чаша към Одрик.
— Още.
Обзет от съмнение, Лорн поднесе чашата към ноздрите си. Чашите бяха сребърни и не позволяваха да се видят, както при прозрачните, кехлибарените извивки, които бавно се поклащаха в тъмното вино.
Но ароматът не оставяше никакво място за съмнение.
— Това вино съдържа кеш — каза Лорн.
Това прозвуча толкова категорично като упрек, че Одрик си дръпна ръката в момента, когато наливаше на господаря си.
— Наливай! — заповяда Алан.
Старият слуга се подчини, после излезе, като остави гарафата.
— При това ти много добре знаеш какво ти навлече кешът — каза Лорн. — За малко не те уби. Направи те свой роб…
Алан отпи с удоволствие дълга глътка от ароматното вино.
— Не се бой. Количествата кеш, които употребявах по онова време, нямат нищо общо с трите капки ликьор, които Одрик е сипал в това вино.
— В тази смес има повече от три капки — възрази Лорн. — Но дори и да е вярно, така започва всичко. Или по-точно, така всичко започва отново…
— Имаш намерение да ми четеш морал, така ли? — попита Алан почти блуждаещо.
Лорн се поколеба, после се примири.
— Не — каза той.
Но той знаеше на какви поражения беше способен кешът.
Малко трябваше на човека да свикне с това много ефикасно болкоуспокоително, за да започне сигурен физически и психически упадък. В малки дози той предизвикваше лека еуфория, с която повечето успяваха да се задоволят. Но за други клопката можеше да е фатална. След няколко пропадания Алан за малко щеше да умре в една долнопробна пушалня, ако Лорн не го беше спасил преди няколко години. Тази тайна беше една от най-добре пазените във Върховното кралство, както и тайната за мъчителното оздравяване на принца при белите свещеници. Беше изстрадал много, за да се изтръгне от властта на кеша, и Лорн се страхуваше да не попадне отново под нея.
Усмихнат, Алан поиска да успокои приятеля си:
— Уверявам те, че не прекалявам с кеша. Вземам само когато болката е непоносима.
— Внимавай все пак.
— Обещавам ти да престана веднага щом рамото ми оздравее. Доволен ли си? Освен това гледай. Бутвам настрана тази чаша, пълна наполовина и няма да се докосна до нея. Преди пет години можех ли да го направя? Имам предвид без да треперя или да плача страдалчески — пошегува се Алан.
— Не — съгласи се Лорн с усмивка.
Алан стана. Цветът на лицето му се беше върнал и изглеждаше много по-добре.
— Шегата настрана — каза той, — но не мога да си позволя да изглеждам слаб точно сега. Ирдел вече ме държи настрана от своя генерален щаб. За него това ще е много удобен случай да ме изпрати някъде да се лекувам. Естествено, за мое най-голямо добро.
Лорн замълча, но трябваше да признае, че тези страхове не му се струваха безпочвени. Принц Ирдел не се доверяваше на Алан, чиято харизматичност и нарастваща популярност го засенчваха. И при това положение победата над Призраците и залавянето на водача им изобщо не помагаха за оправянето на отношенията между двамата братя.
— Знаеш ли, че подкупвам кралските лекари, за да лъжат, че раната ми не е опасна? Убеден съм, че от своя страна и Ирдел им плаща, за да му казват истината.
— И от вас двамата кой плаща по-добре?
— Представа си нямам. Единственото сигурно е, че проклетите лекари плюскат от две ясли.
— Щом като още не са те убили…
Алан избухна във весел смях.
— Никакъв риск! Аз съм им голям доход.
И като се извърна от Лорн, извика:
— Одрик! Ела да ми помогнеш, вместо само да подслушваш!
Старият прислужник дойде.
Алан застана с лице към него и докато Одрик закопчаваше китела му, каза:
— Впрочем Ирдел е научил за съществуването на моя тунел, докато ние преследвахме Призраците.
— И? — попита Лорн.
— Още нищо не ми е казал.
— Оставя те да се оправяш.
— Като че ли.
Със закопчан кител Алан се дооправи, като се гледаше — в лице и в профил — в едно голямо огледало. Доволен, позволи на Одрик да му сложи кожената превръзка, в която да лежи лявата му ръка, за да облекчи болката в раненото рамо.