Черните лилии
- Автор: Бюсси Мишель
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Черните лилии». Краткое содержание книги:
От прозорците на своя дом в старата мелница една възрастна дама наблюдава живота на селцето, колите на туристите, силуетите. Любимото място на Моне е пълно с гости, разхождащи се из градините, в които той е рисувал своите водни лилии. Но когато туристите си заминат, случайният посетител вижда тъмната страна на това иначе спокойно място.
Историята започва с едно брутално убийство — Жером Морвал, чиято страст към картините на великия художник се конкурира единствено със страстта му към жените, е намерен мъртъв. В джоба му е открита картичка за рожден ден с необичаен надпис: „Съгласен съм мечтите със закон да станат престъпление“.
В окото на бурята се оказват три жени: малко момиче, надарено с дарбата да рисува, изкусителна учителка, която мечтае за любов и крои планове за бягство, и възрастна дама с очи на бухал, която наблюдава и знае всичко. И разбира се, една унищожителна страст, която слага началото на поредица от престъпления.
Кой е убиецът? Какво общо има с трите жени? Слух или реалност са разказите за скрити или откраднати картини на Моне, сред които и прословутите му „Черни лилии“?
В Живерни всеки е енигма и всеки пази своята тайна, а драматичните истории разпръсват илюзиите и съживяват раните от миналото…
В следващите страници описанията на Живерни са колкото се може по-точни. Що се отнася до хотел „Боди“, потока, отклонен от река Епт, мелницата „Шеньовиер“ училището в Живерни, църквата „Сент Радегонд“, гробището, улица „Клод Моне“, улица „Шьомен дю Роа“ — Кралският път, остров „Орти“, и разбира се — къщата на Клод Моне и езерото с лилиите, всички те съществуват. Същото се отнася и за местата в съседство — Музея във Вернон, Музея на изобразителното изкуство в Руан, селцето Кошрел.
Дълго преглъща…
— Той не е бил… сам при… при… реката…
Комисарят се старае да овладее скритото си вълнение. Сеща се и за съветите на сестрата да не притиска Луиз.
— А знаете ли кой е бил със сина ви?
Луиз кима леко. Гласът на комисаря става по-колеблив. Огромно вълнение натоварва въздуха в малката стая, като че ли отварянето на кутията със спомените е извадило на бял свят и възпламенителен газ, който ще взриви помещението при първата проява на несръчност.
— И този човек, който е бил при потока със сина ви, той ли го е убил?
Луиз се съсредоточава върху произнесените от комисаря думи и кима отново в знак на съгласие. Леко помръдване на врата. Недвусмислено.
— Но защо не казахте това? Защо не го обвинихте?
В двора на училището в Живерни пада порой. Хартията набъбва. А децата са все така послушни и все така не помръдват.
— Никой… не ми… не ми… вярваше, дори съпру… гът ми…
Столетницата е употребила огромно усилие, за да произнесе тези няколко думи. Кожата, която виси от брадичката й, трепери като гушата на кокошка… Комисар Лорантен разбира, че трябва да я пази, да задава въпроси и да внушава отговорите им, да го прави така, че тя само да кима с глава на предположенията, които той й поднася, или най-много да й позволява да произнася една-две срички…
— А после сте се преместили? Не е било по силите ви да останете, нали? А след това е починал и съпругът ви и вие сте останали сама?
Луиз бавно клати врата си в знак на съгласие. Комисарят се навежда над столетницата, вади кърпичка от джоба си и деликатно избърсва снимката.
— Ами после? — продължава Лорантен и се старае гласът му да не издава вълнението му… — Това лице, което е било със сина ви на реката, по-късно е извършило още едно убийство, така ли? А може би и други? Много? Започнало е пак да убива, може би продължава и сега?
Луиз Розалба изведнъж започва да диша по-добре — като че ли комисарят я е освободил от тежест, притискала гърдите й от цяла вечност.
Кима с глава.
Боже мой…
Тръпки полазват ръката на комисар Лорантен… И за него не е добре така да му се ускорява пулсът, но за момента не му пука за съветите на кардиолога му. От значение са единствено потресаващите разкрития, погребани в паметта на една жена от почти седемдесет и пет години. Той придвижва снимката по-близо до пръстите на Луиз.
— А лицето, за което говорим, също е на снимката, нали? Може… Можете ли да ми го посочите?
Пръстите на Луиз Розалба затреперват още повече… Лорантен нежно слага ръка върху китката й, като внимава да не я стиска, и започва да я движи. Пръстите лазят по снимката, а после бавно показалецът на Луиз се спира върху едно лице. Комисарят има чувството, че сърцето му ще изскочи от гърдите…
Боже мой, боже мой!
Залива го топла вълна. Стисва по-силно ръката на Луиз. Сърцето му бие до пръсване. Трябва да се успокои…
— Благодаря, благодаря!
Въздиша леко и напрежението му малко спада. Спохожда го странно усещане — за противоречието между ирационалността на това разкритие, на тези свидетелски показания, на това обвинение и неговата безспорна логика. Вече знае кой е убиецът на малкия Албер Розалба. А следователно — знае и кой е убиецът на Жером Морвал. Кой и защо.
Сърцето му постепенно възвръща нормалния си ритъм, но Лорантен не успява да се отърве от смехотворното задоволство и ненужната гордост, че държи в ръцете си доказателството, че не се е излъгал, че не е допуснал да го измамят. И че пръв се е досетил за истината. Погледът му се отмества към прозореца и потъва в мрачната букова гора, чийто край се загатва в далечината.
Какво да прави сега?
Да се върне в Живерни?
Да се върне в Живерни и да намери Стефани Дюпен, преди да е станало твърде късно?
При последната мисъл сърцето му отново започва да бие лудо. Кардиологът му ще е бесен.
67
22 ЧАСЪТ И 53 МИНУТИ.
Гледам Луната. От кулата на мелница „Шеньовиер“ тя изглежда огромна и сякаш мога да я докосна с ръка.
Успокойте се, не съм толкова глупава. Не става въпрос за оптическа измама. Говориха на тази тема по радио „Франс Бльо“ — Горна Нормандия, и дори по местната телевизия. Обясниха, че днес при пълнолуние тя щяла да е най-голямата за годината. От това, което обясняваха, разбрах, че тази нощ перигеят й, с други думи — разстоянието между нея и Земята, щяло да е възможно най-малкото. Запомних и още нещо: че Луната не описвала кръг около Земята, а елипса… И така значи има ден, в който тя е най-отдалечена от Земята и ден, в който е най-близо…