Бляскаво момиче

— Да, и аз така си помислих. Хей, имаш страхотна коса, много ми харесва.

— Благодаря.

Косата й сега стигаше до раменете и привличаше повече внимание, отколкото й се нравеше, но да я отреже й се струваше проява на слабост.

— Искаш ли някой път да излезем някъде?

— Не, благодаря.

— Супер – отвърна мъжът, явно свикнал с откази.

За щастие, спектакълът започна. Фльор пое дълбоко дъх и мислено кръстоса пръсти. Зад сцената се чу шум от душ и Киси се появи в старинна дантелена рокля. Акцентът й бе силен като уханието на жасмин през лятото. Тя свали роклята и се протегна като котка, драскайки с нокти във въздуха. Мъжът до Фльор се размърда на стола.

Два часа публиката седеше като омагьосана, докато Киси се разхождаше, съскаше и драскаше из сцената. С печален, отчаян еротизъм и глас, шипящ като евтина талкова пудра, изразяваше сексуалната неудовлетвореност на Маги. Това бе едно от най-завладяващите изпълнения, които Фльор някога бе виждала, и в него се изливаше цялата душа на Киси Сю Кристи.

Когато представлението свърши, Фльор се чувстваше изцедена. Чак сега разбираше проблема на Киси. Ако Фльор, най-добрата й приятелка, не вярваше в амплоато й на сериозна актриса, как Киси би могла да убеди режисьора?

Фльор си проправи път през тълпата.

— Ти беше невероятна! – възкликна, когато стигна до Киси. – Никога не съм виждала нищо подобно!

— Зная – изкиска се Киси. – Ела да ми кажеш колко съм прекрасна и неустоима, докато се преобличам.

Фльор я последва в импровизираната гримьорна, където Киси я представи на останалите актриси. Тя побъбри с всички, после се настани на един стол до тоалетката на Киси и поне стотина пъти повтори колко изумителна е била.

— Всички ли са облечени? – разнесе се мъжки глас от другата страна на вратата. – Трябва да взема костюмите.

— Само аз още не съм, Майкъл! – извика Киси. – Влизай. Искам да те запозная с един човек.

Вратата се отвори. Фльор се обърна.

— Фльоринда, неведнъж си ме слушала да говоря за великолепния дизайнер по костюмите и бъдещ любимец на звездите. Фльор Савагар, запознай се с Майкъл Антон.

Светът застина като филмов кадър, когато се повреди прожекционният апарат. Мъжът беше облечен в старомодна пурпурна свободна сатенена риза и широк вълнен панталон с тиранти. На двайсет и три не беше много по-висок от последния път, когато го бе видяла, може би около метър и седемдесет. Лъскавата му руса коса падаше на дълги вълни до брадичката, имаше тесни рамене, малък гръден кош и фини черти на лицето.

Киси постепенно разбра, че нещо не е наред.

— Двамата познавате ли се?

Майкъл Антон кимна. Фльор пое дълбоко дъх и събра сили.

— Това е един от най-върховните ти моменти, Киси – рече тя с възможно най-нехаен тон. – Майкъл е моят брат Мишел.

— О, Боже! – ахна Киси, докато погледът й се местеше между двамата. – Дали да посвиря на орган, или нещо подобно?

Мишел пъхна ръка в джоба на панталона и се облегна на вратата.

— Какво ще кажеш да изсвириш няколко ноти на една от онези свирки, как се казваха – казу или нещо подобно?