Бляскаво момиче
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Бляскаво момиче». Краткое содержание книги:
Той се държеше с уморена грация, свидетелстваща за стари пари и аристократична кръв. Също като Алексей. Но когато я погледна, тя видя очи, наситено сини като пролетни зюмбюли.
Вдървените й пръсти стиснаха чантата.
— Знаеше ли, че съм в Ню Йорк?
— Знаех.
Повече не можеше да стои тук с него.
— Трябва да вървя.
Тя целуна набързо Киси по бузата и с бързи крачки се изнесе от гримьорната, като му кимна кратко.
Киси я настигна на улицата.
— Фльор! Почакай! Нямах представа.
Фльор се усмихна сковано.
— Няма нищо, не се притеснявай. Просто беше шок, това е всичко.
— Майкъл е… Той наистина е страхотен човек.
— Това е… чудесно. – Фльор зърна едно такси и пристъпи напред с вдигната ръка. – Върви на купона с колегите си, Магнолия, и ги накарай да ти се поклонят доземи, когато влезеш в стаята.
— Мисля, че е по-добре да се прибера с теб у дома.
— Да не си посмяла! Това е твоята голяма нощ и ще се насладиш на всяка минута.
Качи се в таксито, махна и затръшна вратата. Докато колата потегляше, Фльор се отпусна на седалката и позволи на старата горчивина отново да я обгърне.
* * *
През следващите седмици Фльор се опита да забрави за Мишел, но една вечер се озова на Западна петдесет и пета улица. Движеше се покрай магазините и изучаваше номерата, изписани над вратите, вече затворени в този час. Откри адреса, който търсеше. Мястото беше добро, но фасадата с нищо не впечатляваше. Витрината бе малка и слабо осветена… но на нея бяха изложени най-красивите дрехи, които Фльор бе виждала.
Мишел очевидно бе противник на съвременните модни тенденции, принуждаващи жените да се обличат в смокинги и вратовръзки и да приличат на мъже. На малката витрина на бутика бяха изложени четири прелестни женствени рокли, извикващи във въображението ренесансови картини. Докато се любуваше на коприната, жарсето и изящно драпирания крепдешин, Фльор се опитваше да си спомни от колко време не си бе купувала прилични дрехи. Тези прелестни рокли сякаш я порицаваха.
* * *
След пролетта дойде лятото, а после есента. Театралната работилница на Киси се закри и тя се присъедини към друга театрална група, която изнасяше представления изключително в Ню Джърси. Фльор отпразнува двайсет и петия си рожден ден, като убеди Паркър да й повиши заплатата и вложи парите в какао.
Губеше по-често, отколкото печелеше, но затова пък, когато ги имаше, печалбите бяха внушителни. Фльор бързо се учеше от собствените си грешки и първоначалните й пет хиляди долара се учетвориха, после отново се учетвориха. За съжаление, колкото повече пари печелеше, толкова й бе по-трудно да се разделя с тях и да ги влага в рисковани начинания. Четирийсет хиляди долара за нея бяха също толкова безполезни, както и пет хиляди.
Настъпи зимата. Тя се увлече от сделките с медта и за шест седмици спечели почти трийсет хиляди долара, но стресът бе прекалено голям и получи болки в стомаха. Цената на говеждото се покачи, а на свинското спадна. Тя продължи в същия дух – инвестираше, реинвестираше, гризеше ноктите си до живеца.
На първи юни, година и половина, след като се бе хвърлила във водовъртежа на Стоковата борса, тя се взираше в балансовия отчет и не можеше да повярва на очите си. Беше успяла. Въоръжена само с дързост и решителност, тя бе натрупала достатъчно пари, за да започне собствен бизнес. На следващия ден вложи всичко, което притежаваше, в едномесечен депозит в Чейс Манхатън Банк.
Няколко вечери по-късно, когато влизаше в апартамента, чу телефона да звъни. Прекрачи търкалящите се обувки с високи токчета на Киси, прекоси стаята и вдигна телефонната слушалка.
— Здравей, enfant.
Бяха изминали почти пет години, откакто за последен път бе чула познатото ласкаво обръщение. Пръстите й стиснаха телефонната слушалка и тя се застави да поеме дълбоко дъх.
— Какво искаш, Алексей?
— Без светски любезности?
— Разполагаш точно с една минута, след което затварям.
Той въздъхна тежко, сякаш го бе обидила.
— Много добре, cherie. Обадих се, за да те поздравя за неотдавнашните ти финансови печалби. Някои вложения бяха доста безразсъдни, но успехът не се оспорва. Доколкото разбрах, днес си започнала да се оглеждаш за подходящ офис.
Фльор изстина.
— Откъде знаеш?
— Вече ти казах, cherie. Мое задължение е да зная всичко, което се отнася до хората, за които съм загрижен.
— Ти не си загрижен за мен – процеди тя сковано. – Престани да играеш игрички.
— Тъкмо обратното, наистина съм много загрижен за теб. Чаках това много дълго, cherie. Надявам се, че няма да ме разочароваш.