Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
„За да може с хората ти да разполагате с цял ден, за да плячкосате града“, помисли си Абан.
Той се поклони отново.
– Простете ми, шарум ка, но за да успее тази мисия, не може да има закъснение. Не бива да има. Както казахте пред съвета, вие трябва да превземете града и да осигурите десятъка, преди да са се усетили, че приближавате. Ударете ги бързо и с всички сили, преди да са успели да избягат с корабите си или да запалят реколтата само за да не попадне в наши ръце.
Тонът му накара лицето на младия шарум ка да потъмнее, но Абан продължи, снижавайки глас, за да го чува само Джаян.
– Първата ми работа, разбира се, ще е да се погрижа шарум ка да получи своя дял от плячката, преди да я изпратя в Дара на Еверам. Черепният трон ме упълномощи да ви предам десет процента, но в тези изчисления може да се прояви, хм, гъвкавост. Бих могъл да уредя петнайсет...
В очите на Джаян проблесна алчност.
– Двайсет или ще те изкормя като прасе.
„Ах, шаруми – помисли си Абан, потискайки усмивката си. – Всичките сте еднакви. Никой от вас не може да се пазари като хората.“
Той въздъхна и придоби притеснено изражение – макар че процентът, естествено, нямаше никакво значение. Абан можеше да сътвори такава мрежа от списъци и отчети, че Джаян никога нямаше да я проумее, нито да разбере, че от тефтерите са изчезнали цели складове и хиляди акри земя. Кхафитът можеше да накара шарум ка да си мисли, че е взел петдесет процента, а да му даде по-малко от пет.
Накрая се поклони.
– Както заповяда шарум ка.
Може би все пак нямаше да е толкова зле.
Абан седеше с далекогледа си в удобния стол, който беше поставил на върха на едно малко възвишение, докато красиянците атакуваха Пристан. Керан, Безухия и Асави предпочитаха да останат прави, но той не им завидя. Военните и свещените касти винаги бяха проявявали мазохистични наклонности.
Той беше избрал хълмчето заради отличния изглед към града и доковете, и то от посока, в която бежанците нямаше да се устремят, когато започнеше битката. Денят беше ясен и Абан можеше да различи града в далечината и с просто око, като петънце, оцветяващо периферията на хоризонта. Пред далекогледа се виждаше по-добре, макар че единственото, което успяваше да различи, бяха доковете и корабите. Градът бе доста по-голям, отколкото беше очаквал.
Абан се обърна отново към Пристан и прилепи далекогледа към окото си. Различи ясно отделните работници на доковете. Те се движеха спокойно, в неведение за онова, което ги очакваше.
Дори от такова разстояние той можеше да чуе гръмотевичния тропот на красиянската атака. Първите пристанци, които им се изпречиха на пътя, извърнаха глави към звука точно преди да умрат, пронизани от леките копия, мятани от ездачите. Дал’шарумите бяха брутални, необразовани животни, но нямаха равни на себе си в убиването.
Когато влязоха в града, те се разпръснаха; някои препуснаха по улиците, за да създават безредици и да подчинят пристанците, а останалите се разделиха и заобиколиха града, за да се срещнат при доковете от две страни, преди моряците да са осъзнали какво се случва.
После започнаха писъците, кратките викове на жертвите и продължителните стенания на онези, които оставаха живи. Тези звуци не носеха удоволствие на Абан, но не го караха и да изпитва угризения. Това не бяха безсмислени убийства. Бързото завладяване на града щеше да донесе повече печалба, отколкото продължителната обсада. Нека шарумите се позабавляват, стига да успеят да пленят доковете, корабите и десятъка.
Пламнаха пожари, предизвикани от войниците, които всяваха объркване и хаос по пътя към своята цел. Абан ненавиждаше огъня като инструмент на войната. Той не подбираше и неизбежно унищожаваше всичко ценно. Животът на шарумите беше далеч по-евтин.
Разнесе се звук на рогове, последван от големите камбани на доковете. Абан наблюдаваше как моряците захвърлиха товара си и побягнаха към корабите.
Въздухът на доковете почерня от стрелите на мендингските стрелци и копията на шарумите, които убиха първо хората на палубите – трескаво опитващи се да развържат въжетата и да вдигнат платната – а след това и бягащите работници.
Абан се усмихна и насочи далекогледа си към водата. Няколкото приближаващи се кораба обърнаха, но един намери празно място на доковете и спусна няколко талпи, по които да минат бягащите жени и деца.
Дъските се огънаха под тежестта на бегълците и неколцина нападаха във водата. Към тълпата се присъединиха и здрави мъже, които си проправяха път с ръгане и блъскане, и падащите във водата ставаха все повече и повече. Никой не си правеше труда да им помага – всички се опитваха да се качат на борда.