Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
Накрая корабът се напълни и видимо хлътна във водата. Капитанът извика нещо през рога си, но бягащите хора продължиха да напират. Моряците изритаха талпите, преди да са потопили кораба, обърнаха платната по вятъра и започнаха бързо да се отдалечават от кипящата от отчаяни, крещящи бежанци вода.
Абан въздъхна. Може и да не изпитваше угризения, но не искаше да гледа как се давят хора. Насочи далекогледа отново към града, който очевидно беше изцяло под контрола на шарумите. Надяваше се, че бързо ще угасят пожарите, защото пушекът се беше сгъстил значително...
Абан се сепна и бързо обърна далекогледа отново към доковете.
– Топките на Еверам, пак ли – рече той и се обърна към Керан. – Приготви мъжете. Отиваме долу.
– До обяд има още няколко часа – отвърна Керан. – Шарум ка...
– Ще изгуби тая война, ако не укроти своите войници идиоти – сопна му се Абан.
– Те изгарят корабите.
– Какво значение има? – попита троснато Джаян. – Пленете десятъка, каза ти. Не пускайте корабите да избягат, каза ти. Изпълнихме и двете неща и въпреки това ти се осмеляваш да ми крещиш?
Абан си пое дълбоко дъх. Кръвта му беше кипнала също като на Джаян, а това беше опасно. С Ахман можеше да разговаря като с глупак, но синът му нямаше да търпи подобни думи от един кхафит.
Той се поклони.
– Моите уважения, шарум ка, но как ще превозим войниците ви през езерото, за да нападнем града?
– Ще си построим собствени кораби. Колко може да е трудно... – Гласът му постепенно заглъхна, когато Джаян погледна към огромните товарни кораби със сложен такелаж. – Угасете ги! – извика той. – Ича! Шару! Овладейте пожарите! Преместете здравите кораби по-далеч от пламъците!
Но шарумите, разбира се, нямаха представа как да преместят корабите, а проклетите неща, изглежда, привличаха искрите, като намазани с масло. Абан гледаше ужасено как флотата от почти четиресет големи кораба и стотици по-малки – заедно с голяма част от доковете – се смали до десет обгорели кораба и шепа по-малки съдове.
Джаян го изгледа злобно, сякаш го подканяше да каже нещо за изгубената флотилия, но Абан благоразумно запази мълчание. Корабите щяха да им трябват чак през пролетта, а сега тъкмо започваше зимата. Десятъкът беше в ръцете им и макар да бяха изгубили корабите, Лактън бе изгубил връзката си със сушата.
– Поздравления за чудесната победа, шарум ка – каза Абан, докато преглеждаше поредицата от доклади, изпращани от хората му, които описваха плячката. Зърното най-вероятно щеше да бъде изпратено в Дара на Еверам, но освен него имаше и безброй бъчви със силно питие, което Абан можеше просто да накара да изчезне, а после да продаде с печалба, както и други ценни предмети и имоти. – Дамаджата ще бъде много доволна от вас.
– Скоро ще разбереш, кхафите – каза Джаян, – че майка ми никога не е доволна. Никога не се гордее.
Абан сви рамене.
– Съкровището е огромно. Можете да си наемете хиляди майки, които да ви следват и да ви засипват с похвали.
Джаян го изгледа косо.
– Колко огромно?
– Достатъчно, за да осигури земи, крепости и по десет хиляди драки на всичките ви доверени лейтенанти – отвърна Абан.
Равняващата се на едногодишна заплата на повечето шаруми сума изглеждаше голяма, но всъщност представляваше жалко подаяние, разпределена между няколко дузини мъже.
– Не бързай да раздаваш богатството ми, кхафите – изръмжа Джаян.
– Вашето богатство? – попита Абан с обиден вид. – Не бих проявил такова нахалство. Това са очакваните военни разходи, включени в бюджета, който дадох на андраха, преди да потеглим. Вашите пари спокойно могат да започнат да погасяват огромния ви дълг към Гилдията на строителите. Ако желаете, мога да уредя директно плащане.
Джаян изпука кокалчетата на ръцете си и Абан веднага разбра, че e улучил болното му място.
Слабостта на Джаян беше дворецът му. Той беше решил твърдо да го направи по-голям от всички останали, какъвто би подхождал на истинския наследник на Черепния трон. В комбинация с умението му да брои само до пръстите на двете си ръце, намерението на първородния принц го беше оставило с празна хазна и натрупващи се лихви, които едва ли щеше някога да успее да изплати. Неведнъж се бе изправял пред Черепния трон, за да иска пари за „военни разходи“, просто за да затвори устата на кредиторите си. Строежът на двореца на шарум ка беше спрял някъде по средата и срамът преследваше Джаян навсякъде.