Третата порта [bg]

— Вероятно имаш предвид ценна за скъпоценния му център — подхвърли Тина с горчивина. — Само си представи каква реклама би било това за него.

— Не — отрече Лоугън. — Не смятам, че изобщо някога е мислил по такъв начин. Той я обичаше. Обичаше я силно. Смятам обаче, че обсебеността му от неговите изследвания донякъде го е заслепявала. Не виждаше или отказваше да види какво струват на Дженифър тези преминавания.

— Видях с очите си, че е сляп. Видях го, когато станах свидетел на нейното преминаване. Щом Итън е знаел, че е емоционално неустойчива, не е трябвало да я кара да се подлага на това. Нито веднъж дори, да не говорим за отново и отново. Особено след нейната лична травма — клинично мъртва в продължение на четиринайсет минути! Не е чудно, че накрая е повярвала, че е обсебена от духа на мъртвец.

Тъй като Лоугън не отговори, Тина въздъхна дълбоко.

— Онзи ден, когато гледахме как Ръш я въвежда в хипнотично състояние и ѝ задава всички тези въпроси… Не можех да не се запитам: как ли се е чувствала тя? Искам да кажа, когато е излизала от хипнозата? Горката Дженифър.

Лоугън продължаваше да мълчи. Той си спомняше един по-раншен разговор, твърде различен, който беше водил с Итън Ръш. „Мислих за онова, което каза — беше признал лекарят. — Джен е била толкова дълго в мозъчна смърт и клиничната ѝ смърт беше толкова продължителна, че по същество може да е изгубила душата си.“

Четиринайсет минути…

— Излизала от хипнозата? — попита той най-накрая. — Не знаем какво е излязло от хипнозата.