Третата порта [bg]

— О, не — измърмори.

Надигна се със залитане на крака и без да поглежда назад, се затътри колкото можеше по-бързо по понтонния мост и през разрушените коридори на Зеленото крило. Пушекът сега беше толкова гъст, че едва виждаше.

Като по чудо пристанището сега беше празно, макар преди десет минути да гъмжеше от хора. Всички плавателни съдове бяха изчезнали. По пътеките, пода и кейовете лежаха разпилени в безредие папируси, скарабеи, статуетки, пликове за улики, фигурки, монети, скъпоценни камъни, разпечатки, строшени кошници и безброй други неща, повечето от които безценни.

През все по-засилващият се рев на пламъците чу корабна сирена. Малка товарна лодка току-що се беше отделила от кея — последната, която евакуираше Станцията. Отвъд нея Лоугън успя да различи дългата редица плавателни съдове — някои големи, като двете лодки с въздушни винтове, други малки. Всички се бяха разпръснали в тресавището и се отдалечаваха толкова бързо, колкото то позволяваше.

Товарната лодка изсвири отново, зави и започна да наближава най-далечния кей. Инстинктивно Лоугън се наведе, напълни шепите си с пръснатите по пода съкровища и ги напъха в джобовете на бялата престилка. След това хукна по пътеката, прекоси вълнолома и скочи от края му в задната част на товарната лодка. Малкият плавателен съд се наклони, но бързо се изправи и последва дългия керван евакуиращи се съдове.

— Благодаря — изхърка Лоугън, опитвайки се да си поеме дъх.

— По-добре се наведи — отвърна щурманът.

Лоугън се сви в онова, което служеше за трюм: малко пространство, в което едва се побираха петте спасителни жилетки и туба с резервно гориво. В този момент със сила, която човек би си помислил, че е запазена единствено за Армагедон, Станцията зад тях се пръсна с рев, който можеше да събори небето и да разкъса планетата. Небето и околността потънаха в мрак.