Третата порта [bg]

Междувременно неколцина мъже и жени, екипирани за извънредни случаи, тичаха в обратна посока към другите крила на Станцията. Очевидно търсеха изостанали. Мъж в бяла престилка, който носеше кутия за улики, се препъна в намотано въже и падна на колене, изпускайки кутията. Тя се отвори и се изсипаха скъпоценни камъни, пръстени, дребни украшения и множество златни статуйки. Всяка от вещите беше в найлонов плик с етикет. Портър Стоун се появи от нищото, клекна и започна да събира пръсналите се находки и да ги слага обратно в кутията с трескави, непохватни движения. Още беше целият в кал. Пот или по-вероятно сълзи се стичаха по бузите му и оставяха тънки бели ивички в кафеникавата кора.

Когато се огледа, Лоугън забеляза Валентино. Той говореше оживено с група пазачи. Лоугън инстинктивно пристъпи към тях. С периферното си зрение забеляза, че и Итън Ръш идва насам. Ръш, Стоун, Валентино — поне трима души от групичката в гробницата бяха успели да се измъкнат.

— Колко са жертвите? — попитаха Лоугън и Ръш в един глас, когато наближиха достатъчно Валентино.

Главният инженер ги погледна, от месестото му лице се стичаше кал.

— Не могат да ми кажат точен брой. Петнайсет, може би двайсет души са в капана на пламъците.

Някой хвърли бяла престилка на Лоугън. Той я облече и завърза колана.

— Всичко стана толкова бързо — обади се един от хората на Валентино. — Метанът се събрал в кухините под крилата и изведнъж избухна.

— Какво точно се е случило с метановата система? — попита Лоугън.

— Разрушена е — отговори един от мъжете.

— Не може ли да се затворят аварийните вентили? — обади се Ръш.

Валентино поклати глава отрицателно.

— Вече нищо не може да се направи. Единственият път към ръчното управление е през Червеното или Бялото, а и двете крила горят силно. Невъзможно е. Огнената стена наближава конвертора и резервоара. Разполагаме с четири, може би пет минути. След това е по-добре да сме далеч от тук.

— Как се случи това? — попита Лоугън, но още докато произнасяше думите, вече знаеше отговора.