Третата порта [bg]

Лоугън осъзна, че само си е помислил това, а не го е казал на глас. Итън Ръш още стоеше до него и го подканяше да се изправи. С усилие се надигна на крака; светът около него се залюля, но след малко се успокои. Ръш се вгледа настойчиво в очите му, изръмжа и тръгна напред, към изхода на гробницата.

Напуснаха ебонитовия кошмар на третото помещение, минаха през второто и се озоваха в просторното първо. Тук целият екип се беше струпал около въздушния шлюз. Аварийното осветление не работеше и неколцина бяха светнали фенерчетата си, жълтите снопове светлина режеха започналия да става тежък въздух. Много радиостанции работеха, изпълвайки звуковия фон с електронни пукания. Лоугън различи фигурата на Стоун, застанал в подножието на наклонената Пъпна връв, за да насочва хората да започват да се катерят. Един от пазачите подкани Стоун също да се качи и след малко той отстъпи пред настояванията и се нареди втори на опашката. След него застанаха двамина от техниците. Единият от общите работници, онзи, който се казваше Ковински, се промъкна в началото на опашката и трескаво започна изкачването към повърхността въпреки гневните викове на Валентино, застанал в края.

Прекрачвайки напред заедно с останалите, Лоугън мина през тежкия въздушен шлюз, монтиран върху обработения гранит на входа към Нармеровата гробница, и стъпи върху метала, от който беше направена външната платформа на шлюза. Тина Ромеро вървеше пред него; тя се обърна, стрелна го с бледа усмивка и започна да се изкачва. Той хвана първата ръкохватка, вдигна крак, готов да го сложи на стъпалото и да тръгне нагоре, но се закова на място.

По протежение на жълтата Пъпна връв, която обикновено беше толкова подредена, цареше бъркотия. Дебелите кабели, които се спускаха по страните ѝ, се бяха откачили и висяха от подпорите като разкъсани вътрешности. Дървените рамки бяха строшени на няколко места, застъпващите се шестоъгълни греди сега се бяха превърнали в купчини дървени парчета. Катерачите пред него трябваше внимателно да си подбират пътя между тях. От отвора на Търбуха бяха спуснати аварийни въжета, но заради бъркотията от дърво и кабели от тях нямаше почти никаква полза. В далечината — в горния край на Пъпната връв — на Лоугън му се стори, че вижда самия отвор на Търбуха; изглеждаше почернял и изкривен. Металните му краища бяха странно накъдрени, сякаш от мощта на силна експлозия. Разстоянието обаче беше прекалено голямо, а въздухът твърде наситен с пушек, за да бъде сигурен какво е видял.

Всъщност причината да замръзне на място беше самата Пъпна връв. Жълтата ѝ кожа, която обикновено беше гладка и опъната, сега бе изкривена грозна маса от движещи се бръчки и вдлъбнатини. На местата, където дървените подпори бяха частично рухнали, стените притискаха страховито десетината души пред него, които се движеха в нишка един след друг към повърхността. Огромната тежест на Ал Суд я притискаше от всички страни, проверяваше устойчивостта на повредената тръба и търсеше начин, какъвто и да е, за да…