Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Третата порта [bg]
Третата порта [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Третата порта [bg]

Электронная книга - «Третата порта [bg]». Краткое содержание книги:

Джереми Лоугън е известен като изключителен енигмолог — експерт по необяснимото, който има способността да разкрива всякакви мистерии и аномалии. Работата на Лоугън го е отвеждала на странни местопрестъпления, на места и сцени на неразкрити исторически тайни. Легендарният ловец на съкровища Портър Стоун е открил нещо, което завинаги ще промени египтологията. В Ал Суд, диво и забравено от бога място на юг от египетската граница, Стоун смята, че се е натъкнал на гробницата на владетеля бог Нармер — обединител на Горен и Долен Египет преди повече от пет хиляди години. Още от началото на разкопките обаче специалистите на Стоун започват да се сблъскват със странни аномалии: в началото те са досадни, но постепенно стават плашещи. Загрижен за безопасността и успеха на експедицията, Стоун се обръща към Джереми Лоугън с молба да се опита да разгадае случващото се… Страхът и параноята стават неудържими. Лоугън трябва да се гмурне в тайните на Древен Египет и клиничната смърт, за да открие какво застрашава експедицията. Той трябва да се изправи и срещу зловещо древно проклятие — заровено в продължение на хилядолетия заедно с невъобразимите богатства на фараон Нармер, което може би ще се сбъдне.
1 ... 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110
Перейти на страницу:

— Не можем да кажем със сигурност — каза един от пазачите, — но смятаме, че е била госпожа Ръш.

— Дженифър? — ахна Ръш, а лицето му се покри със смъртна бледност под калната маска.

— Появи се край отвора на Търбуха, докато вие бяхте в третото помещение. Носеше две туби нитроглицерин. Хвърли едната по Пъпната връв. Все още ѝ остава другата — разказа мъжът.

— Искаш да кажеш, че още е вътре? — попита Лоугън. — Край Търбуха?

— Държи всички на разстояние с втората туба — обясни пазачът.

— Стига толкова — възкликна Валентино. — Ще наредя на последния екип да се изтегли. Трябва веднага да се евакуираме. Луда, луда жена. — Обърна се към Ръш и добави: — Извинявай.

Ала Ръш вече го нямаше. Беше се втурнал по алеята, която водеше към Бялото крило.

— Итън! — викна Лоугън подире му.

Лекарят, който си пробиваше път между хората, които тичаха към пристанището, не се обърна назад.

Втората голяма лодка с въздушен винт, сякаш признавайки поражението си в борбата с пламъците, започна да наближава, като оповести пристигането си с рев на сирена. Хората се подредиха в опашка по кея, всеки носеше колкото може от безценните артефакти. Някои от по-малките плавателни съдове вече бяха започнали да се отдалечават от Станцията на север, без да изчакат големите лодки да им пробиват път. Плаваха потънали много под ватерлинията, претоварени с хора и артефакти. Лоугън се обърна и видя, че Тина също се беше пременила с бяла престилка.

— Ей сега се връщам — каза ѝ той, и понечи да тръгне, но усети ръката ѝ да стиска отчаяно неговата.

— Не! — извика тя с широко отворени очи.

Той сложи ръце на раменете ѝ.

— Качи се на някоя от лодките с въздушен винт. След минутка се връщам. — Взе радиостанцията на един от хората на Валентино и се втурна по алеята в посоката, в която бе поел Ръш.

56.

Профуча край изоставените кабинети и складове за оборудване в Зеленото крило. Явно по-голямата част от евакуацията беше приключила; лабиринтът от коридори беше почти напълно пуст. Можеше за две минути да се пресече крилото до бариерата в задния му край. Той се промъкна през пластовете найлонови платна и притича по покрития понтонен мост до Жълтото крило. Въздухът тук беше тежък, а горещината вече се усещаше силно. Още няколко секунди и се озова пред бариерата, през която се минаваше за Търбуха.

Там се закова на място. Огромната площадка изглеждаше като че през нея беше минало торнадо. Шкафове с апаратура се валяха по пода, а високотехнологичните уреди се търкаляха наоколо. Захранващите тръби и електрокабелите бяха почернели и обгорели, а тук-там от скъсаната изолация изскачаха искри. Мониторите, подредени в редици, бяха тъмни. Отворът на Търбуха беше руина. Големи парчета извит метал стърчаха във всички посоки. Почернелият и разкъсан пръстен в горния край на Пъпната връв беше свидетел за експлозията, която беше провалила последната експедиция в третото помещение.

И там — пред Търбуха — стоеше Дженифър Ръш. Болничната ѝ нощница беше окъсана, а обикновено грижливо сресаната коса — разчорлена. В една ръка държеше малка червена туба, която съдържаше нитроглицерин, осъзна Лоугън.

Итън Ръш стоеше на около метър и половина от нея. Ръцете му бяха протегнати молитвено.

— Дженифър, моля те. Аз съм Итън — говореше ѝ.

Тя го изгледа със зачервени и замъглени очи.

Лоугън се приближи към него откъм гърба, но Ръш му направи знак да не се доближава повече.

— Дженифър, всичко свърши. Остави тубата и ела с мен.

Тя премигна.

— Неверник.

Лоугън усети как по тялото му пропълзява хлад. Позна гласа — беше онзи задгробен, сух, далечен глас, който чу, докато присъстваше на двете преминавания. Зловредното присъствие, което усети за пръв път по време на произшествието с генератора и оттогава чувстваше често, се засили още повече и сърцето му заблъска в гърдите.

— Скъпа — поде Ръш отново, — просто ела с мен. Моля те. Всичко ще се оправи. — Той направи още една крачка към нея, но спря, когато Дженифър вдигна тубата заплашително.

— Ти премина през Третата порта — изсъска тя със същия ужасяващ глас. — Сега ще гориш в неугасим огън. А моята гробница ще бъде отново запечатана. За вечни времена.

Тя отстъпи към Търбуха с протегната ръка, сякаш се готвеше да хвърли тубата в дълбините отдолу.

Радиостанцията в ръката на Лоугън изпиука. Той отстъпи назад към вратата и вдигна радиото до устата си.

— Тук Лоугън.

— Лоугън — стигна до него тънкия и заглушаван от пукания глас на Валентино, — връщай се тук. Веднага! Отзовал съм всички спасителни екипи. Огънят е стигнал до конвертора и главния резервоар. Всеки момент Станцията ще полети във въздуха.

1 ... 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)