![Дълбина в небето [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/7/dlbina-v-nebeto-bg-download.jpg)
Дълбина в небето [bg]
- Автор: Виндж Вернор (Вернон) Стефан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Дълбина в небето [bg]». Краткое содержание книги:
Очакванията за богатство и морзовите сигнали от планетата Арахна, която съществува в орбитата на звездата, събуждат интереса и на още една раса — Новородените. Дългото пътуване ги отвежда до диамантените астероиди почти едновременно, преди Избухването на звездата.
С помощта на психоактивен вирус Новородените покоряват Чуенг Хо, но в битката са унищожени свръхсветлинните двигатели и половината човешки потенциал. Оцелелите са принудени да добиват ресурси от диамантените астероиди и да чакат Паяците да достигнат ерата на комуникациите през следващия светъл период.
Залогът за принудителното изгнание е висок — могъща империя и уникални технологии.
Обаче в колонията живее един Чуенг Хо, чиято истинска самоличност не е известна никому. Той може да промени хода на събитията.
Нау го погледна изненадан. Май точно това трябваше да се очаква рано или късно.
— Киви Лизолет ли?
— Точно така! Знам, че беше свидетел на наглото й поведение онзи ден. Тая малка кучка заслужава да умре заради това, но за друго ми е думата сега. Имам неоспорими доказателства, че тя нарушава Твоя закон. Освен това заговорничи заедно с останалите.
Това вече наистина завари Нау неподготвен.
— Какво имаш предвид?
— Известно ти е, че я спипах в парка на Спекулантите заедно с баща й. Тя си беше позволила да затвори парка на своя глава. Ето това вече ме вбеси! Накарах специално да я следят. Тя може и да е заблудила наблюдаващите по време на Бденията, но мен няма да ме измами така лесно. Тая уличница подстрекава хората, краде от крайните продукти на дестилационните и злоупотребява с времето, разрешено за престой в работилниците. Освен това насочи Фокуса на баща си в съвсем друга посока, която обслужва някакви нейни цели.
Епидемия. Това беше много по-пагубно за колонията, отколкото Киви му го представяше.
— Така… И как точно въздейства на човешкия ресурс?
— Тя въздейства еднакво гибелно както на човешките, така и на останалите ресурси, Пастирю. Очевидно работи в не едно и две направления, при това не е сама. Явно иска да размени откраднатите от нас богатства срещу нещо, което ще е от полза единствено за нея.
За момент Нау не можа да съобрази какво да отговори. За всички бе ясно, че размяната на ресурси в комуната е престъпление. През Годините на заразата много повече хора бяха екзекутирани заради размяна и укриване на имущество, отколкото измряха от самата Зараза. В днешно време обаче… Е, размяната не би могла напълно да се забрани. На Балакреа тя често служеше като добър предлог за масово изтребление на човешки ресурси. Но употребата й се изчерпваше само с това — удобно извинение.
— Виж какво, Ритцер… — Нау говореше бавно, внимателно обмисляйки лъжата, която се канеше да изрече. — На мен ми е известно всичко това. На първи поглед подобни действия наистина са против буквата на Моя закон. Опитай се обаче да погледнеш всичко това в по-друга светлина. Намираме се на двайсет светлинни години от дома. Освен това сме принудени да търпим Чуенг Хо. А те наистина се оказаха долни спекуланти. Давам си сметка, че ти е много трудно да преглътнеш всичко това. Разбери обаче, че целият им начин на живот се основава на измамата. Прости се с мисълта, че можем да изкореним това с един замах…
— Не! — Брюхел се оттласна от мястото си и сграбчи дръжката на хладилната камера, която се намираше най-близо до Томас. — Наистина те всички са отрепки, но Лизолет и още неколцина долни заговорници — мога дори да ти кажа кои са точно — потъпкват Твоя закон.
Нау лесно можеше да се досети как е станало всичко. Киви Лин Лизолет открай време отказваше да се подчинява на каквито и да е правила, дори тези на Чуенг Хо. Нейната луда майка я беше възпитала да не се поддава на манипулация, но в резултат на това сега момичето изобщо не подлежеше на контрол. А най-много от всичко обичаше да си играе. Спомняше си, че веднъж Киви му каза: „Много по-лесно е да получиш прошка, отколкото позволение за нещо.“ Това повече от всичко показваше каква пропаст дели светогледа на Киви от принципите на Първите пастири.
Трябваше да положи усилие, за да устои пред Брюхел. „Какво ли му се върти из главата?“ Той впи поглед в очите на заместника си, пренебрегвайки демонстративно размахваната палка в ръката му.
— Естествено, че би трябвало да назовеш заговорниците по име — нали това ти е работата, заместник. Моята работа пък е да интерпретирам Моя Закон според обстоятелствата. Известно ти е, че Киви не успя напълно да преодолее „гнилия мозък“. Ако се наложи, тя лесно може да бъде… обуздана. Настоявам непрекъснато да ме информираш за всички възможни нарушения, макар че засега предпочитам да ги оставя без последствие.
— Значи ти предпочиташ да ги оставиш без последствие?! Ти предпочиташ?! Тогава аз… — За миг Брюхел изгуби дар слово. Когато продължи, в гласа му се усещаше овладяна и премерена ярост. — Вярно, ние сме на двайсет светлинни години от дома. И твоят чичо вече не е на власт. — Вестта за убийството на Алън Нау ги настигна три години преди да навлязат в системата на Изчезващата. — Ако бяхме в нашия свят, ти сигурно щеше да престъпиш безнаказано всеки закон и да отмениш наказанието за нарушителите, само защото са умели лъжци. — Той леко тупна с палката по разтворената си длан. — Само че точно тук и сега си сам срещу всички.