Огненият херцог [bg]

Тори вдигна върха на сабята и повиши глас:

— Разни смелчаци, които са доста тъпи, говорят, че нямат нищо против да се изправят срещу баща ми, и си въобразяват, че той е по-бавен. Аз пък имам причина да вярвам, че грешат, че и китката, и очите му са също толкова точни, колкото и преди, че годините практика са го тренирали и направили много по-добър, отколкото го помните.

— Но може и да блъфирам.

— Може да е станал по-бавен, макар и малко, а най-добрите сред вас може и да извадят късмет и да не завършат проснати в локва от собствената си кръв, урина и фекалии след схватката с него. — Тори прибра шумно меча в ножницата. — Пробвайте го. — А след това си каза наум, за да не отправи директно предизвикателство: „А след това пробвайте и мен.“

Може и да се получи, а може и да изглежда, че се е получило за известно време, което ще бъде достатъчно. Тори беше добър с оръжието, да, наистина беше добър, но не беше непобедим, а само един непобедим фехтовчик можеше да оцелее след безкраен низ от безсмислени предизвикателства. Само че, до този момент, тактиката му бе успешна. Не само че победи и двамата синове на Реджиналд, но успя да убие първия с един замах, а втория обезоръжи с втори. Нищо, че първата победа бе, благодарение на това че Данар дел Реджинал искаше да убие него с един-единствен удар и по невнимание бе оставил незащитена страна, нищо че Реджинал дел Реджинал се опита да се направи на пиян глупак, какъвто всъщност си беше. Тори успя да му свали маската и до сутринта навсякъде в двореца щеше да плъзне, че Ториан дел Ториан младши нанася още по-смъртоносни удари, отколкото легендарния си баща.

Полезно постижение.

По израженията на мама, татко и Маги забеляза, че те не разбират, но сега не бе моментът да им обяснява. Тори се завъртя на пети и се отдалечи. Едва след като мина под арката и стигна до балюстрадата на път към кулата, той се остави да го обхване треперенето, което не успя да овладее дълго след като се бе прибрал на сигурно място в стаята си.