![Огненият херцог [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/4/0/ogneniyat-hercog-bg-download.jpg)
Огненият херцог [bg]
- Автор: Розенберг Джоэл
- Серия: Пазители на скритите проходи #1
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: Калпазанов
- ISBN: 9541702074
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Огненият херцог [bg]». Краткое содержание книги:
„Истинска звезда в света на фантастиката“. Майк Резник, автор на „Заловете еднорог“
„Джоел Розенберг разказва великолепна история… Щом видите името му на корицата на някоя книга, значи е дошло времето да се настаните удобно и да се насладите на едно невероятно приключение“. Реймънд И. Фийст, автор на „Сага за разлома“
„Един от малкото автори, които с удоволствие търся да купя… Невероятните му романи са със заплетен сюжет, главоломно действие, изумително вълнуващи“. Денис Л. Макиернън, автор на „Пътуването на Лисица“
„Щом видя книга с името на Джоуел Розенберг на корицата, си я купувам на часа… Действието е изпълнено с динамика, плетеница от приключения… Щом започнеш книгата, няма начин да я оставиш, преди да я прочетеш цялата“. С. М. Стърлинг, автор на „Да прекосиш Джорджия“
„Ако сте сред малцината, които не са чели Джоел Розенберг, променете това незабавно, дължите го на себе си“. Джон И. Стит, автор на „Неочаквана среща в червено“.
— Добре, както кажеш — отговори той на берсмолски. — Ще те изчакам, добре.
Усмихна се на вестрито, който го наблюдаваше безизразно, едрото му лице бе напълно спокойно, докато Тори пресече хола към стаята на родителите си, почука на вратата и я отвори, сякаш бе получил отговор.
— Татко, аз… ами, добре, добре. Ще се видим по-късно.
Обърна се към джуджето.
— Те са нещо… неразположени тази сутрин. Май са пийнали повечко от това чудесно ингарийско вино. Това трябва да е.
Броглин кимна с едрата си глава, сякаш всичко му бе ясно.
— Сигурно е това, Благородни. Аз познавам една билкова отвара, към която се добавя мляко и коняк, и яйца на прах, която много помага в подобни случаи. Да им приготвя ли?
Тори кимна.
— Това е отлична идея, но хайде да я направиш, когато станат. Предполагам, че ще е по-късно, следобед. Да ги оставим да поспят.
— Ще се върна с отварата по-късно, Благородни — каза вестрито и се затътри към вратата. Тори отстъпи, за да може слугата да мине.
До тук, добре.
На вратата се почука. Броглин отвори и на прага застана Бранден дел Бранден, свеж и спретнат в бели ленени къси панталони и туника. Наметката му бе още едно съвършенство от бял лен, не по-голяма от кърпа, наметната небрежно на рамото му. Единственият контраст бяха тежките боти и семплият колан за сабята.
— Добро утро, Ториан дел Ториан младши — каза той. — Негово Топлейшество би искал да има компания, докато похапва тази сутрин. Изпрати ме да предам на баща ти честта да се присъедини към него, стига вече да се е събудил и да е станал.
Тори долови тежките удари на сърцето си. По дяволите, по дяволите, по дяволите, вече ги хванаха. А и нямаше как да забави нещата поне за още един…
— Смирено моля за извинение — намеси се Броглин и сведе глава. — Заслепен съм от неудобство — продължи той. — За мой искрен срам вече сервирах на Ториан дел Ториан стари, на жена му и на момичето и те се върнаха в постелите, защото сънят е най-добрият лек за болестта на виното, макар сънят да идва непълноценен. Свеждам глава в знак на покаяние, но аз…
— Млъквай, вестри — каза Бранден дел Бранден грубо. — Достатъчно. Както изглежда, ще трябва да разочаровам Негово Топлейшество, въпреки че нямам никакво желание да го сторя. И все пак не съм сигурен, че би желал един опиянен Ториан дел Ториан на масата си.
На харизан кон зъбите не се гледат, помисли си Тори.
Сърцето му още блъскаше в гърдите, когато той повдигна вежда.
— Херцогът изрично ли спомена Ториан дел Ториан старши, или просто покани Ториан дел Ториан?
Бранден дел Бранден се усмихна.
— Второто, с искрено забавление мога да подчертая. Предположих, че…
— Че нищо. По една случайност аз се казвам Ториан дел Ториан. — Тори бързо смъкна кърпата и я метна настрани, облече дрехите, които вестрито предвидливо му подаваше. Заподскача на един крак, докато обуваше тънките ленени панталони, а след това се пъхна в свободната бяла туника, която му стигаше до бедрата. Седна тежко на един стол, за да си нахлузи ботушите, но Броглин вече бе коленичил пред него с чифт къси чорапи. Късите набити пръсти на джуджето бяха невероятно умели, докато му обуваше чорапите и ботушите и нагласяваше панталоните с леки, едва забележими подръпвания.
Тори се изправи, пое подадения меч с колана и го закопча на кръста си.
— За мен ще бъде чест да се присъединя към Негово Топлейшество на масата за закуска. Не успях да хапна тук. Трябва да свърша… още нещо дребно тук и веднага идвам.
— Ами? Аз ще донеса…
— Налага ми се да отида до мястото, където дори и херцозите ходят сами.
За момент настъпи мълчание.
— Аха. Мястото за усамотение е…
— Знам къде е — отвърна Тори и пристъпи напред. Коридорът беше толкова тесен, че Бранден дел Бранден нямаше друг избор, освен да отстъпи назад.
Тори се обърна, за да затвори вратата след него. Вестрито бе до него.
— Нека бъдете здрав, приятелю на Бащата на всички вестри, който е Баща на все, докато не се срещнем отново — каза джуджето тихо на гърлен език, който Тори никога преди не бе чувал.
— Така да бъде, докато не се срещнем отново, приятелю на моя приятел — отвърна Тори на същия език. — Добре да бъдеш, пожелавам ти от сърце.
Бранден дел Бранден бе силно впечатлен.
— Ти говориш и езика на вестрите? Как е възможно това?