Огненият херцог [bg]

— Ако изобщо бъде отправено — добави тихо Ивар дел Хивал. — А това все още не се е случило.

— А може и да не се случи — каза Сенсевер. — Ако все пак се случи, ще бъде разбираемо, поне във Вихрения Род, откъдето е нанесена обидата и както е нанесена тя. — Той поклати глава, сякаш искаше да си проясни мозъка. — За момента, моля, заповядайте. Доколкото си спомням, ти обичаш добре приготвени деликатеси, а тук те очакват четири различни вида.

Татко се усмихна.

— Благодаря ти, лорд Сенсевер.

Сенсевер се обръщаше, когато Ивар дел Хивал си прочисти гърлото.

— Ама, я почакай малко. Ти ми се струва, че знаеш кой е избран да представлява Вихрения Род… има ли някаква причина ние да не разбираме?

— Доколкото ми е известно, не — отвърна тихо Сенсевер. — Това, разбира се, съм аз. — Той се обърна и си тръгна, последван от жена си.

Устните на татко бяха побелели.

— Май ще трябва да се погрижим за това. — Той предложи ръка на мама. — Моля. — Двамата се отдалечиха към масите и се смесиха с тълпата.

Бранден дел Бранден се поклони.

— С вас ще се видим по-късно — каза той и тръгна след тях.

— Каква беше цялата тази работа? — попита Маги, преди Тори да е казал и дума.

— А, глупости. Не обръщай внимание, никакво внимание. — Ивар дел Хивал наместваше нервно меча си, докато ги водеше към най-близката маса. Върху бяла ленена покривка бяха подредени седем кръгли чинии една до друга, във всяка бяха поставени малки парченца хляб с нещо отгоре. Тори бе почти сигурен, че в първата чиния има различни видове сирене, в третата — някакъв пастет, а за останалите нямаше никаква представа.

Е, вероятността да ги отровят бе минимална, а пък откакто тримата вестри донесоха в стаята му някакви блюда, бяха минали часове и той не бе особено придирчив. Взе си парче хляб, намазан с нещо тъмно и мазно, отначало отхапа предпазливо, а след това го погълна почти наведнъж. Беше пушено месо с наситен вкус, също като наденица, но крехко като риба, наистина малко мазно, което би му се сторило неприятно, ако вкусът бе по-натрапчив.

Маги също отхапа и кимна.

— Можеш да ми избираш храната през всичкото време.

Околните ги наблюдаваха с крайчетата на очите си, но никой не смееше да се приближи.

— Нали щеше да ни обясниш онази глупост? — обърна се Маги към Ивар дел Хивал.

— Само ако много настояваш — каза той и си отчупи комат хляб. Погледна я, прецени изражението й и острият му поглед се смекчи в усмивка. — Но както забелязвам, ти много настояваш.

— Винаги е било така преди — каза Тори и отстъпи, за да избегне лакътя на Маги, насочен към ребрата му.

— Добре. Негово Топлейшество — каза Ивар дел Хивал с глас, който бе загубил обичайното боботене, но не особено много — играе игрички. Той… подхвърли, че ще отправи предизвикателство към Вихрения Род за владение, което не само че е на Вихрения, но и няма нищо общо с Пламенния Род.