Огненият херцог [bg]

Сигурно точно това е начинът, по който Негово Топлейшество се справя с проблемите, посмели да излязат наяве, помисли си Родик дел Ренал. Не че в момента щеше да има полза от този начин. Много преди господарят да стане херцог, в онези времена, когато бъдещият Негово Топлейшество си бе просто Анегир дел Денегир, в онези времена, когато не бе нищо повече от втория син на покойния Негово Топлейшество, всички смятаха, че е прекалено прям за човек с неговия произход.

Нещата, разбира се, се промениха, но не чак толкова, колкото му се искаше на Негово Топлейшество. Невъзможно е да се промениш изцяло.

— Не само от Каменния Херцог — отвърна Огненият Херцог, — но и от Вихрения и Ледения. А ако трябва да си кажа истината…

„Както ще стане в края на краищата“ — помисли си Родик.

— … хич не мога да понасям Херцога на Висините — измърмори той. Подсмихна се ехидно, сякаш предизвикваше Родик да го изобличи в измяна.

— Тогава, херцоже мой — каза Родик, — оплачете ми се. Разкажете ми още, моля ви, обяснете ми как нито вие, нито някой от другите Родове си позволява да предприеме и крачка срещу останалите в страха си да не се разрази Родовият гняв и да се насочи срещу агресора.

Това не беше единственият повод за тревоги. На изток от Владенията се намираше Вандескард, може би в готовност, а може би не. Човек никога не можеше да бъде сигурен в хора, които се назоваваха истинските наследници на Ванир. А и кой ли можеше да е сигурен в Стареите на север или в значително по-младите, пълни с енергична жизненост, култури на юг.

„Живеем приклещени сред костите на титани — каза си Родик, — също като група старци, които чакат да грохнат, за да изоставят сечивата си и да умрат с чест.“

И въпреки това, в сравнение и с най-младите от Стареите, Независимите Владения бяха още млади и неопитни.

Някога бяха съществували над десет Рода, не само сегашните пет, заселили се в древните светилища на Фалиас, Гориас, Финиас и Муриас и в онова патриархално място, известно единствено като Вечното Светилище. Един-единствен Род бе успял да натрупа достатъчно мощ, за да завземе Вечното Светилище и да приеме титлата Род на Висините. Само още четири успяха да оцелеят.

Другите отдавна бяха потънали в забвение, покорени, претопени като Дървесния Род, смазан и унищожен също като Безименния Род.

— Дори и Висините — рече Огненият Херцог.

— Щом Висините ви притесняват толкова много, призовете сина си, наследника, и му възложете да поведе войските срещу тях.

Това нямаше начин да се случи. Венидир дел Анегир и неговата Обожаема Майка бяха едва ли не постоянно присъствие във Вечното Светилище, което очевидно допадаше и на двамата, а най-вече на Огнения Херцог. Преди, когато по-големият му брат се спомина, преди още да наследи баща им, Негово Топлейшество нямаше кой знае каква полза от жена си и наследника и отдавна ги бе изпратил като свои емисари във Висините и ги призоваваше да се връщат във Фалиас много рядко.