Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Хазарски речник [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Хазарски речник [bg]

Электронная книга - «Хазарски речник [bg]». Краткое содержание книги:

 Милорад Павич е сръбски поет, писател и драматург, доктор по литература от Загребския университет, специалист по сръбска литература от XVII-XIX век и преподавател. Освен другото е преводач на Байрон и Пушкин, член на Сръбската академия за наука и изкуство и на Европейското дружество за култура, не е партиен и е номиниран нееднократно за Нобеловата награда за литература. През февруари 2006-а, Павич беше удостоен и със званието доктор хонорис кауза на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Негова съпруга е писателката и литературна критичка Ясмина Михайлович, с която живеят в родния му Белград. Работите на Павич са преведени на над 80 езика по цял свят, като най-прочутата и най-коментирана творба и досега остава първият му роман „Хазарски речник“ (1984). Милорад Павич почина от инфаркт на 30 ноември 2009 г. в Белград на 80-годишна възраст. Това е нетрадиционна книга, в която, колкото и пъти да я разгърнеш, ще откриеш нови пластове и послания. А и би могъл да я четеш не непременно от начало до край, да „сърфираш“ чрез символните препратки и да си проправиш собствена пътека в този магичен текст. Като не забравиш да надзърнеш в екземпляра за другия пол…  На основата на действително събитие – приемането на юдаизма от хазарите през VIII век, Павич изгражда художествена мистификация със средновековен привкус, ерудирана смесица от история, измислица, легенди и мистика, същинска енциклопедия на духа, един от ключовете към която дава самият той в интервю от 1990 г.: „Хазарски речник“ може да се възприема като „метафора на всеки малък народ, чиято съдба се определя от борбата между висши сили. Малкият народ винаги е под угрозата на чужди нему идеологии“.  По повод на мъжкия и женския екземпляр, писателят подчертава: „Често са ме питали в какво се изразява разликата между мъжкия и женския екземпляр. Работата е там, че мъжът усеща света извън себе си, а жената носи вселената вътре в себе си. […] Иначе казано, това е образ на разпада на времето, което се дели на колективно мъжко и индивидуално женско време“.  
1 ... 106 107 108 109 110 111 112 113 114 ... 124
Перейти на страницу:

Почнах да преписвам книги като по-рано, но в един миг усетих, че имам повече думи в плюнката, отколкото онзи, който е писал книгата. Така започнах към преписваното четиво да прибавям тук дума, там - две, изречение след изречение. Беше вторник и моите думи тази първа вечер бяха възкисели и твърди под зъбите, но следващите вечери забелязах, че думите ми, както напредва есента, Узряват от ден в ден като плод и че всеки път стават по-сочни, по-изразителни и по-сладки, пълни със съдържание, което колкото е приятно, толкова и подсилва. И седмата вечер, сякаш бързах да не презрее плодът ми, да не окапе и изгние, аз добавих в житието ча света Петка цяла страница, дето я нямаше в нито един от преписите, от които преписвах. Вместо да се открие и разследва моето своеволие, монасите започнаха все по-често да искат да им преписвам и моите книги със споменатите вметвания биваха предпочитани пред книгите на другите преписвачи, каквито имаше много из Овчарската клисура. Аз добих смелост и реших да си опитам силите докрая. Не само че добавях притчи към житията, ами и започнах да измислям нови пустинници, да прибавям нови чудеса и моите преписи взеха да се продават по-скъпо от книгите, от които бяха преписвани. Малко по малко усетих страшната сила, която държах в мастилницата и пусках по света на воля. И тогава си извадих заключение: всеки писател без усилие може да убие своя герой само в два реда. А пък за да се убие читателят, тоест съществото от плът и кръв, достатъчно е да го превърнеш за миг в образ от книга, в герой на житие. После е лесно...

По това време в манастира "Сретение Господне" живееше някакъв млад монах на име Лонгин. Живееше отшелнически и се чувстваше като лебед, който с разперени криле чака да духне вятър, та да заплува по водата. Адам, който е кръстил дните, не би могъл да има такъв чист слух като него. Имаше очи като онези оси, които пренасят зараза по света. Едно мъжко и едно женско око и всяко от тях с жило. Устремен към доброто като сокол към пиле. А обикновено казваше: "Всеки от нас може лесно да си избере за пример някой по-добър от себе си; така от духовете ще се въздигне някаква стълба на Яков, която води от земята към небето, всичко ще се свърже и ще се подреди лесно и радостно, защото за човек не е трудно да следва и слуша по-добрия от себе си. Цялото зло идва от това, че в този свят сме постоянно в изкушение да слушаме и да вземаме за пример по-лоши от нас самите..." Когато ми поръча да му препиша житието на свети Петър Коришки, който след пет дена пости видял неостаряваща светлина, беше мрак и птиците като черни мълнии падаха в своите леговища сред клоните. Със същата бързина излетяха моите мисли и аз усетих, че нямам сили да се противопоставя на усещането за мощ, която се събуждаше. Взех да преписвам житието на свети Петър Коришки и щом дойдох до онова място с дните на постите, вместо 5 написах 50 и този препис дадох на момчето. Той го взе, пеейки, още същата вечер го прочете и на другия ден се чу из клисурата, че монахът Лонгин започнал дълги пости.

.......................

На петдесет и първия ден, по Благовещение, когато погребаха Лонгин в подножието на планината, аз реших да не взимам вече перо в ръката си. Гледах ужасен мастилницата и си мислех: прекалено много кости в тясната душа. И реших да изкупя своя грях. Отидох на заранта при игумена и помолих да ме прати в скрипто-рия на манастира "Николе" за помощник на протокалиграфа Никон Севаст. Изпратиха ме и Никон ме въведе в работната стая, където замириса на тиквено семе и цвят от бъзовлек, за който монасите вярват, че умее да се моли. От други манастири или от пътуващи търговци от Украйна монасите заемаха за 4-5 дни книги, каквито нямаше в "Николе", и ми ги даваха да ги науча бързо наизуст. После ги връщаха на собствениците, а аз след това с месеци, от ден в ден, диктувах пред перото на протокалиграфа Никон научените наизуст книги. А той подрязваше пера и казваше, че само зелената боя не е от растителен произход - само тя се получава от желязо, - всички останали бои той цедеше от растения и украсяваше с разноцветни букви книгите, които пишехме. Така почнах да вървя в двойка с Никон като мъжките дни в седмицата. Беше левак и работеше всичко с лявата ръка, криейки това, което работи, от дясната. Пишехме денем, а когато нямаше работа, зографисваше стените на манастира, но някак бързо се отвърна от иконописването и се посвети изцяло на писане на книги. Така се спущахме в своя живот бавно, нощ след нощ, с години.

1 ... 106 107 108 109 110 111 112 113 114 ... 124
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)