Хазарски речник [bg]
- Автор: Павич Милорад
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Переводчик: Христина Василева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Хазарски речник [bg]». Краткое содержание книги:
Накратко, книгата на Халеви за хазарите е запазила една част от Хазарските беседи на Кирил, въпреки че ние днес не знаем в какъв обем. Впрочем тук, в Цариград - заключи д-р Муавия, - в нашия симпозиум ще участва и някой си д-р Исайло Сук, който говори добре арабски и се занимава с ислямските източници за хазарската полемика. Той ми каза, че разполага с Хазарски речник от XVII век, издаден от някой си Даубманус, и че от този речник се вижда как Халеви действително е използвал Хазарските беседи на Кирил. Дойдох да ви помоля вие да поговорите с д-р Сук. Той не желае да разговаря с мен. Казва, че го занимават само арабите отпреди хиляда и повече години. За останалите нямал време. Бихте ли помогнали да установим връзка с д-р Сук и да изясним този въпрос?...
Така завърши своето изложение д-р Абу Кабир Муавия и отведнъж в моя ум мълниеносно се навързаха нишките. Ако забравиш в каква посока изтича времето, като компас остава любовта. Нея времето винаги я напуска. Завладя ме след толкова години отново твоята проклета жажда за наука и изневерих на Исак. Вместо да стрелям, изтичах да повикам д-р Сук, оставяйки своите хартии и оръжието под тях. На входа нямаше никой от прислугата; в кухнята някой топеше парче хляб в огъня и ядеше. Видях как Ван дер Спак излиза от една стая, и съобразих, че това е стаята на Д-р Сук. Почуках, но никой не се обади. Някъде зад мен капеха забързани стъпки и помежду тях се усещаше горещината на женска плът. Почуках отново и тогава от това почукване вратата се открехна малко. Не беше затворена. Първо видях само нощната масичка с някакво яйце и ключ в чинийка. Като отворих малко повече вратата, изпищях. Д-р Сук лежеше в кревата удушен с възглавница. Лежеше, захапал мустаци, сякаш бърза през вятъра. Хукнах, викайки, и в това време от фадината се чу изстрел. Изстрелът беше един, но го чух с всяко ухо поотделно. Веднага познах звука на моето оръжие. Връхлетях в градината и видях д-р Муавия да лежи на чакъла с пръсната глава... На съседната маса детето с ръкавици си пиеше шоколада, като че нищо не бе станало... В градината нямаше никой друг.
Веднага бях арестувана, "Smit & Wetson", на който бяха намерени само мои отпечатъци, е приложен като доказателствен материал и съм обвинена, че с предумисъл съм убила д-р Абу Кабир Муавия. Това писмо ти пиша от следствения затвор и все още не разбирам нищо. "Кладенец със сладка вода нося в устата си и меч двуостър..." Кой е убил д-р Муавия? Представи си, обвинението гласи: еврейка убила арабин за отмъщение! Целият ислямски интернационал, цялата египетска и турска общественост ще се изправят срещу мен. "Ще те предаде твоят Господ Бог на неприятелите твои да те бият; по един път ще излезеш срещу тях..." Как да докажеш, че не си извършил онова, което наистина си възнамерявал да извършиш? Необходима е жестока лъжа, страшна и силна лъжа като бащата на дъжда, за да се докаже истината. Рогове вместо очи са нужни на онзи, който иска да измисли такава лъжа. Ако я намеря, ще живея и ще те доведа от Краков при мен в Израел и ще се върна към науките на нашата младост. Ще ни спаси нашата мнима жертва - казваше единият от нашите двама бащи... Колко трудно е да понесеш Неговата милост, а камо ли гнева Му.
P.S. Тук ти прилагам репликите на Философа от книгата на Халеви за хазарите (Liber Cosri), за които д-р Муавия твърдеше, че представляват откъси от изгубените Хазарски беседи на Константин Философ, свети Кирил.
APPENDIX I
ОТЕЦ ТЕОКТИСТ НИКОЛСКИ КАТО СЪСТАВИТЕЛ НА ПЪРВОТО ИЗДАНИЕ НА ХАЗАРСКИ РЕЧНИК
Отец Теоктист Николски писал своята предсмъртна изповед до Ипекския патриарх Арсений III Чарноевич в пълен мрак, с барут, смесен с плюнка, някъде в Полша, на бързописна кирилица, докато ханджийката му се карала и го клела през залостената врата.
"Вие знаете, Ваша светлост - писал Теоктист на патриарха, - че съм осъден на добра памет, която моето бъдеще пълни непрекъснато, а моето минало съвсем не изпразва. Роден съм през 1641 година в селището на манастира "Йоване" в деня на свети Спиридон, покровител на грънчарите, в семейство, което винаги имаше колкото щеш паници и в тях храна за душата и храна за сърцето. Както брат ми, докато спеше, продължаваше да държи дървената лъжица, така аз държа в паметта си всички очи, които са ме видели, откакто съм се родил. Щом забелязах, че разположението на облаците над Овчар планина се повтаря всеки пет години, и познах облаците, които бях видял преди пет есени, как се връщат на небето, хвана ме страх и започнах да крия своя недостатък, защото такава памет е наказание. Междувременно бях се научил турски от цариградските дребни парички, еврейски - от търговците от Дубровник, а да чета - от иконите. Да пазя запомненото, ме караше нещо като жажда, ама не жажда за вода, защото водата не може да я угаси, а някаква друга жажда, която минава и се утолява само с глад. Но не с глад за храна, а с някакъв друг глад и аз напразно търсех, както овцата търси солена стена, да открия какъв е този глад, който би ме спасил от жаждата. Защото се боях от помненето; знаех, нашата памет и спомените са като плаващи ледове. От тях виждаме само върховете при минаване, а огромните подводни материци се промъкват невидими и недостижими. Тяхната неизмерима тежест не усещаме, защото са потопени във времето като във вода. Но ако по невнимание се намерим на пътя им, ще се натъкнем на собственото си минало - и ето ти го корабокрушението. Затова никога дори не докоснах нещо от това изобилие, което падаше в мен като сняг в Морава. И тогава за мое удивление се случи паметта да ми изневери, макар и за минута. В началото бях прещастлив, а после горчиво сьжалих, виждайки накъде води това. Ето как стана.