Хазарски речник [bg]
- Автор: Павич Милорад
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Переводчик: Христина Василева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Хазарски речник [bg]». Краткое содержание книги:
- Откъде? - попита ме на това място Никон, като че беше чул моите мисли, но аз не отвърнах. Не отвърнах, защото знаех откъде. Времето не идва от земята, то идва от преизподнята. Времето принадлежи на Сатаната, нечестивият го носи като кълбенце в джоба си, отмотава по усмотрение на неумолимата си пестеливост и трябва насила да го вземаме от него. Защото, ако от Бога може да се търси и получи вечност, тогава противоположното на вечността - времето, можем да вземем само от Сатаната...
На Свети апостол Иуда, брата Господен, кир Аврам ни събра и съобщи, че ще напуснем Цариград. Всичко беше казано, дадени бяха нареждания за пътуването, когато ненадейно между Никон и анадолеца Масуди избухна кратка, но жестока кавга, така че Никон започна да трепери като птица с долните клепачи нагоре. Разгневен, той грабна зобницата на Масуди, приготвена вече за път (онази с арабския глосар, който знаех вече наизуст), и я хвърли в огъня. Масуди не се развълнува много, само се обърна към кир Аврам и му каза:
- Виж го, господарю, този пикае с опашката и в носа си няма преграда.
В този миг всички погледи се обърнаха към Никон, кир Аврам взе огледалото от стената и го сложи под носа му като на мъртвец. Всички доближихме глави и наистина в огледалото се видя, че Никон няма преграда между ноздрите. Така и останалите разбраха това, което аз отдавна знаех - че моят събрат в работата и протокалиграф Никон Севаст е истински Сатана. Впрочем сега и тон самият не отрече това. Но аз не гледах като останалите носа му. Гледах в огледалото и тогава открих онова, което на всички около мен отдавна трябваше да е известно. Лицето на Никон Севаст, което толкова ми приличаше на нечие друго, по-рано видяно лице, беше досущ моето. Като близнаци сме вървели по света и сме месили божия хляб с дяволска сълза.
Тази нощ - си помислих, - сега му е времето! Когато човек прекара живота си в дрямка, никой край него не вярва, че някога ще се събуди. Така беше и с Никон. Аз не съм от тези, които се будят от страх, когато насън ръката им падне на пода, но от Севаст се боях. Зъбите му имаха точна представа за моите кости. И все пак тръгнах. Знаех, че дяволът винаги върви на една крачка зад човека. Затова стъпвах във всяка негова стъпка и той не ме забеляза. Отдавна бях открил, че измежду всички книжа в огромната библиотека на кир Аврам Бранкович той отделя особено внимание на хазарския глосар, своего рода азбучник, в който ние, писарите, имахме задача да подреждаме сведенията за произхода и гибелта, за обичаите и войните на един изчезнал народ. Аврам Бранкович особено се интересуваше за този народ, купуваше, без да жали пари, стари документи и плащаше на хора да му хващат "езици" - онези, които знаят нещо за хазарите, или пращаше да му ловят ловци на сънища, чието умение произлиза от древните хазарски гадатели. Аз обръщах внимание на това градиво, защото измежду другите хиляди свитъци от библиотеката на кир Бранкович Никон се интересуваше най-много от него, и научих Хазарския речник на кир Бранкович наизуст и започнах да следя какво прави Никон с него. До споменатата вечер обаче Никон не бе сторил нищо необикновено. Сега, след случая с огледалото, той се качи сам на горния кат на кулата, взе папагала, сложи го на светилника и седна да слуша какво ще му говори папагалът. Защото папагалът на кир Аврам често казваше стихотворения, за които нашият господар смяташе, че са от хазарската принцеса Атех