Хазарски речник [bg]
- Автор: Павич Милорад
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Переводчик: Христина Василева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Хазарски речник [bg]». Краткое содержание книги:
Осемнайсетгодишен бях, когато баща ми ме даде в манастира "Йоване" и ми каза на раздяла: "Докато постиш, не слагай нито дума в устата си, поне устата ти да се очисти от думи, след като ушите не могат. Защото думите не идват ot главата и душата, а от хората, от лепливи езици и от вонящи челюсти; всички са отдавна вече оглозгани, оплюти и омазнени от непрекъснато дъвчене. Отдавна вече не са цели и са ги пренасяли безброй уста от зъб на зъб..." Монасите от "'Йоване" ме приеха, казаха, че имам прекалено много кости в тясната душа, и ми дадоха да преписвам книги. Седях в килията, пълна с книги с черни ленти, сложени на местата, където преди мен монасите са ги чели за последен път преди смъртта си, и работех. Тогава се чу, че в близкия манастир "Нико-ле" е дошъл нов калиграф.
Пътеката за "Николе" върви покрай самата Морава, между стръмния бряг и водата. Това е единственият път до манастира, така че винаги единият ботуш и двата чифта копита трябва да се изкалят. И по калния ботуш монасите познават откъде идват случайните гости в манастира: от морето или от Рудник, газейки водата от запад по течението на Морава с десния крак или от изток срещу течението с левия крак. На Томина неделя през 1661 година се чу, че в манастира "Николе" дошъл с ляв мокър и кален ботуш човек едър и хубав, очите му като яйца, брадата му можела да гори цяла вечер, а косата си нахлупвал над очите като съдран калпак. Човекът се казвал Никои Севаст и бързо станал протокалиграф в "Николе", защото още преди това някъде бил усвоил голямото умение. Бил от оръжейния занаят, но неговата работа била невинна: рисувал знамена, стрелкови мишени и щитове, създавайки рисунки, предварително осъдени да бъдат унищожени от куршум, стрела или сабя. Говореше се, че в "Николе" е временно, на път за Цариград.
На Свети Кириак Отшелник духнаха три архангеловденски вятъра, всеки пълен със свои птици - единият със скорци, вторият с последните лястовици и третият със соколи; студени и топли миризми се смесиха и в "Йоване" дойде вест, че новият калиграф нарисувал в манастира "Николе" икона, която цялата клисура побързала да види. Дигнах се и аз да видя как е зографисал на стената на манастира "Николе" Господ севастократор, който държи в скута си малкия Исус. Влязох с останалите и хубаво огледах какво беше зографисано. После на обяда за първи път видях и Никон Севаст и неговото хубаво лице ми напомни някого, когото добре познавам, но не можах да го оприлича на никого около себе си. Такова лице нямаше и в паметта ми, въпреки че всички лежаха едновременно пред мен като хвърлени карти, нито пък в сънищата, където закритите карти лежаха пред мен така, че всяка от тях можех да обърна, когато си поискам. Никъде нямаше такова лице.
Някъде в планината се чуваше как отскача брадва от бука, защото по един начин отскача брадвата от бука, а другояче - от бряста, а в това време на годината сечаха бряст и бук. Спомнях си много добре тези звуци от първата вечер, когато преди десет години ги бях чул през виелицата, спомнях си отдавна умрели птици, как летят през тази виелица и падат тежко в мокрия сняг, но да ме убият, не можех да си спомня какво видях преди малко в разглеждания образ. Не можех да си спомня нито една черта от лицето на Никон, нито един цвят, нито дори беше ли брадат. Това беше пръв и единствен път в живота ми да ми изневери паметта. И бързо и лесно намерих причината, толкова изключителна и невероятна беше работата. Едно-единствено трябваше да се вземе предвид: онова, което не е от този свят, не може да се запомни, не се задържа в паметта дори колкото глътнато попче в патицата. На тръгване потърсих отново Никон, погледнах го право в устата и усетих страх, като че моите погледи могат да бъдат ухапани. И той наистина го направи, при което устата му тракна, като че захапва нещо. И така, с отгризани погледи се върнах в "Йоване".