Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Хазарски речник [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Хазарски речник [bg]

Электронная книга - «Хазарски речник [bg]». Краткое содержание книги:

 Милорад Павич е сръбски поет, писател и драматург, доктор по литература от Загребския университет, специалист по сръбска литература от XVII-XIX век и преподавател. Освен другото е преводач на Байрон и Пушкин, член на Сръбската академия за наука и изкуство и на Европейското дружество за култура, не е партиен и е номиниран нееднократно за Нобеловата награда за литература. През февруари 2006-а, Павич беше удостоен и със званието доктор хонорис кауза на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Негова съпруга е писателката и литературна критичка Ясмина Михайлович, с която живеят в родния му Белград. Работите на Павич са преведени на над 80 езика по цял свят, като най-прочутата и най-коментирана творба и досега остава първият му роман „Хазарски речник“ (1984). Милорад Павич почина от инфаркт на 30 ноември 2009 г. в Белград на 80-годишна възраст. Това е нетрадиционна книга, в която, колкото и пъти да я разгърнеш, ще откриеш нови пластове и послания. А и би могъл да я четеш не непременно от начало до край, да „сърфираш“ чрез символните препратки и да си проправиш собствена пътека в този магичен текст. Като не забравиш да надзърнеш в екземпляра за другия пол…  На основата на действително събитие – приемането на юдаизма от хазарите през VIII век, Павич изгражда художествена мистификация със средновековен привкус, ерудирана смесица от история, измислица, легенди и мистика, същинска енциклопедия на духа, един от ключовете към която дава самият той в интервю от 1990 г.: „Хазарски речник“ може да се възприема като „метафора на всеки малък народ, чиято съдба се определя от борбата между висши сили. Малкият народ винаги е под угрозата на чужди нему идеологии“.  По повод на мъжкия и женския екземпляр, писателят подчертава: „Често са ме питали в какво се изразява разликата между мъжкия и женския екземпляр. Работата е там, че мъжът усеща света извън себе си, а жената носи вселената вътре в себе си. […] Иначе казано, това е образ на разпада на времето, което се дели на колективно мъжко и индивидуално женско време“.  
1 ... 105 106 107 108 109 110 111 112 113 ... 124
Перейти на страницу:

Осемнайсетгодишен бях, когато баща ми ме даде в манастира "Йоване" и ми каза на раздяла: "Докато постиш, не слагай нито дума в устата си, поне устата ти да се очисти от думи, след като ушите не могат. Защото думите не идват ot главата и душата, а от хората, от лепливи езици и от вонящи челюсти; всички са отдавна вече оглозгани, оплюти и омазнени от непрекъснато дъвчене. Отдавна вече не са цели и са ги пренасяли безброй уста от зъб на зъб..." Монасите от "'Йоване" ме приеха, казаха, че имам прекалено много кости в тясната душа, и ми дадоха да преписвам книги. Седях в килията, пълна с книги с черни ленти, сложени на местата, където преди мен монасите са ги чели за последен път преди смъртта си, и работех. Тогава се чу, че в близкия манастир "Нико-ле" е дошъл нов калиграф.

Пътеката за "Николе" върви покрай самата Морава, между стръмния бряг и водата. Това е единственият път до манастира, така че винаги единият ботуш и двата чифта копита трябва да се изкалят. И по калния ботуш монасите познават откъде идват случайните гости в манастира: от морето или от Рудник, газейки водата от запад по течението на Морава с десния крак или от изток срещу течението с левия крак. На Томина неделя през 1661 година се чу, че в манастира "Николе" дошъл с ляв мокър и кален ботуш човек едър и хубав, очите му като яйца, брадата му можела да гори цяла вечер, а косата си нахлупвал над очите като съдран калпак. Човекът се казвал Никои Севаст и бързо станал протокалиграф в "Николе", защото още преди това някъде бил усвоил голямото умение. Бил от оръжейния занаят, но неговата работа била невинна: рисувал знамена, стрелкови мишени и щитове, създавайки рисунки, предварително осъдени да бъдат унищожени от куршум, стрела или сабя. Говореше се, че в "Николе" е временно, на път за Цариград.

На Свети Кириак Отшелник духнаха три архангеловденски вятъра, всеки пълен със свои птици - единият със скорци, вторият с последните лястовици и третият със соколи; студени и топли миризми се смесиха и в "Йоване" дойде вест, че новият калиграф нарисувал в манастира "Николе" икона, която цялата клисура побързала да види. Дигнах се и аз да видя как е зографисал на стената на манастира "Николе" Господ севастократор, който държи в скута си малкия Исус. Влязох с останалите и хубаво огледах какво беше зографисано. После на обяда за първи път видях и Никон Севаст и неговото хубаво лице ми напомни някого, когото добре познавам, но не можах да го оприлича на никого около себе си. Такова лице нямаше и в паметта ми, въпреки че всички лежаха едновременно пред мен като хвърлени карти, нито пък в сънищата, където закритите карти лежаха пред мен така, че всяка от тях можех да обърна, когато си поискам. Никъде нямаше такова лице.

Някъде в планината се чуваше как отскача брадва от бука, защото по един начин отскача брадвата от бука, а другояче - от бряста, а в това време на годината сечаха бряст и бук. Спомнях си много добре тези звуци от първата вечер, когато преди десет години ги бях чул през виелицата, спомнях си отдавна умрели птици, как летят през тази виелица и падат тежко в мокрия сняг, но да ме убият, не можех да си спомня какво видях преди малко в разглеждания образ. Не можех да си спомня нито една черта от лицето на Никон, нито един цвят, нито дори беше ли брадат. Това беше пръв и единствен път в живота ми да ми изневери паметта. И бързо и лесно намерих причината, толкова изключителна и невероятна беше работата. Едно-единствено трябваше да се вземе предвид: онова, което не е от този свят, не може да се запомни, не се задържа в паметта дори колкото глътнато попче в патицата. На тръгване потърсих отново Никон, погледнах го право в устата и усетих страх, като че моите погледи могат да бъдат ухапани. И той наистина го направи, при което устата му тракна, като че захапва нещо. И така, с отгризани погледи се върнах в "Йоване".

1 ... 105 106 107 108 109 110 111 112 113 ... 124
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)