Хазарски речник [bg]
- Автор: Павич Милорад
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Переводчик: Христина Василева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Хазарски речник [bg]». Краткое содержание книги:
Между другото, защо ще ми пречи каквото и да е, след като сутринта на закуска се чу, че на конгреса е дошъл и д-р Абу Кабир Муавия. "От устните на чуждата жена капе мед и гърлото й е по-меко от дървено масло; но сетнините й са горчиви като пелин, остри като наострен от двете страни меч. Нозете й слизат към смъртта, стъпките й стигат до ада." Така пише в Библията.
11
Цариград, 8 октомври 1982
До госпожица Доротея Квашневска – Краков.
Смутиха ме твоята себичност и безжалостната ти присъда. Ти унищожи моя и Исаковия живот. Винаги съм се страхувала от твоята наука и съм предчувствала, че ще ми стори зло. Надявам се, че знаеш какво се случи и какво си извършила. Тази сутрин излязох на закуска, решена да стрелям, щом д-р Муавия се появи в градината на хотела, където се храним. Седях и чаках; гледах как сенките на птиците, които прелитат над хотела, се спускат стремглаво по стените. И тогава се случи всичко, което изобщо не можеше да се предвиди. Появи се един мъж и аз веднага познах кой е. Имаше лице, тъмно като хляб, и беше прошарен, сякаш има рибешки кости по мустаците му. Само на едното му слепоочие през белега му растеше дива коса, която не може да побелее и бе съвсем черна. Д-р Муавия дойде първо при моята маса и поиска разрешение да седне. Куцаше силно и едното му око бе притворено като малка стисната уста. Примрях, махнах предпазителя на револвера в чантата и се огледах. В градината освен нас беше само четиригодишният Мануил; играеше си под съседната маса.
- Разбира се - казах и мъжът сложи на масата нещо, което ще промени завинаги живота ми. Беше обикновен свитък хартия.
Знаел темата на моето съобщение - ми каза, сядайки - и всъщност затова искал да ме помоли за едно сведение по моята специалност. Говорехме на английски, той потракваше със зъби, беше му по-студено, отколкото на мен, устните му трепереха, но не правеше нищо, за да спре или прикрие това треперене. Топлеше пръсти на лулата си и си духаше дима в ръкавите. За миг ми обясни за какво се отнася. Ставаше дума за Хазарските беседи на Кирил.
- Прегледах - каза той - цялата литература, която се отнася до Хазарските беседи, и не намерих никъде да се споменава, че тези съчинения съществуват и днес. Възможно ли е да не се знае, че откъси от Хазарските беседи на Кирил са запазени и дори печатани преди неколкостотин години?
Бях слисана. Това, което той твърдеше, би било най-голямото откритие в моята специалност - в славистиката, откакто този клон на науката съществува. Ако е вярно.
- Откъде ви дойде тази мисъл? - попитах смаяно и обясних със странно чувство на несигурност: - Хазарските беседи на Кирил - казах - не са известни на науката освен от споменаванията в Кириловото житие, въз основа на което знаем, че са съществували. За някакъв запазен ръкопис, та чак и отпечатан текст на тези беседи не може и дума да става.
- Това исках да проверя - завърши д-р Муавия, - отсега ще се знае, че е точно обратното...
И ми подаде онези няколко ксерографирани страници, които лежаха пред него. В този миг можех да натисна спусъка. По-удобен не можех да имам - в градината имаше един-единствен свидетел, при това дете. Ала случи се друго. Протегнах ръка и взех тези няколко вълнуващи страници, които ти изпращам с писмото. Поемайки ги, вместо да стрелям, гледах тия сарацински пръсти с нокти като лешници и мислех за онова дърво, което Халеви споменава в своята книга за хазарите. Мислех си, че всеки от нас е едно такова дърво: колкото повече растем нависоко към небето, през ветрове и дъжд, към Бога, толкова по-дълбоко трябва да проникваме с корените си надолу, през блатото и подземните води към пъкъла. С тези мисли прочетох страниците, които ми даде сарацинът със зелените очи. Бях смаяна и с неверие попитах д-р Муавия откъде ги има.