Хазарски речник [bg]

Хазарите вярвали, че първият и по-сетнешен човек - Адам, е най-големият брат на Христа и най-малкият брат на Сатаната, създаден от седем части. Създал го бил Сатаната; плътта му е направена от пръст, костите от камъни, очите за зла беда по-бързи от водата, кръвта от росата, дъхът от ветровете, мисълта от облаците, а умът от ангелската бързина. Но не можел да се движи, докато не му вдъхнал душа неговият истински и втори баща, Бог. Когато душата влязла в него, Адам докоснал с левия си палец десния, мъжкия с женския, и оживял. От двата свята - невидимия, духовния, създаден от Бога, и видимия, материалния, творение на несправедливия иконом Дявола, значи само Адам е чедо на двамата създатели и дело на двата свята. Тогава Сатаната затворил в тялото му два паднали ангела и у тях се появила такава похот, че до края на света не ще могат да се заситят и усмирят. На първия ангел името му било Адам, а на втория - Ева. Ева имала вместо поглед мрежи, вместо език въже. Била във формата на Голяма закопчалка или белезница. Адам започнал веднага да старее, защото душата му била прелетна птица в други времена. В началото Адам бил направен само от две времена - мъжко и женско. После от четири (които принадлежали на Ева и неговите синове Каин, Авел и Сет). Но после непрекъснато се умножавало числото на частиците време, затворени в човешкия образ, и тялото Адамово се увеличавало, докато станало огромна държава, подобна на държавата на природата, но с различен състав. Последният смъртен цял живот ще обикаля отвътре главата Адамова, търсейки изход, но няма да го намери, защото вход и изход от Адамовото тяло е намерил само Христос. Огромното Адамово тяло не лежи в пространството, а във времето, ио не е лесно да се обуеш в чудеса и от думите да направиш лоцета. Затова у следващите поколения се преселва не само душата на Адам (преселението на душата всъщност е винаги преселение само на една-единствена душа, онази, Адамовата), ами и всичХи смърти на Адамовите потомци се преселват и връщат в Адамовата смърт, съграждайки така като частици една велика смърт, съответна на Адамовото тяло и живот. Все едно че се преселват бели птици, а от преселението се връщат черни. Когато умре неговият последен потомък, ще умре прочее и Адам, защото в него се повтарят смъртите на всичките негови деца. И тогава като в баснята за враната и чуждите пера ще дойдат Земята, Камъкът, Водата, Росата, Вятърът, Облакът и Ангелът и всеки ще вземе от Адам своето и ще го разпилее. Тежко тогава на онези, които са отпаднали от Адамовото тяло, от тялото на праотеца на човека, защото не ще могат да умрат с него и като него. Те ще се превърнат в нещо друго, а не в хора, затова хазарските ловци на сънища дирят прачовека Адам и съставят своите речници; глосари и азбучници. Трябва обаче да се знае, че хазарите наричали сънища не това, което ние наричаме сънища. Нашите сънища се помнят, докато не погледне човек в прозореца; щом погледне, те се разпръсват и изчезват завинаги. При хазарите не е така.