Дар за бурята [bg]

Свещеникът се подсмихна снизходително.

— Официално.

— Какво искате да кажете? — попита тя.

— Искам да кажа, госпожо инспектор, че не вярвам да сте се оттеглили от разследването по-далеч от границата на чисто привидното.

— Откровено казано, отче, не знам откъде да започна.

Колата се движеше по един от булевардите край университетското градче. За разлика от центъра на града, снегът тук си стоеше непокътнат, все едно току-що беше навалял. Сарасола потропа с пръсти по седалката на шофьора, който кимна, спря автомобила след няколко метра, слезе от колата, облече палтото си, запали цигара и я засмука с наслада, докато се отдалечаваше. Сарасола се обърна на седалката така, че да я гледа в очите.

— Мислите ли, че смъртта на младши инспектор Ечайде има връзка с разследването, което водехте?

— Имате предвид случая „Еспарса“? Както знаете, заподозреният се самоуби в затвора, после пробвахме да тръгнем по друга линия, но не постигнахме никакъв напредък.

Сарасола кимна; Амая предполагаше, че е чул и за провала ѝ в Еноа.

— Госпожо инспектор, разбирам, че не можете да говорите за разследването, но не ме подценявайте. И двамата знаем, че не Валентин Еспарса привлича вниманието в този случай, а връзката му с доктор Берасатеги.

— Доколкото ни е известно, тази връзка е била случайна. От показанията на една свидетелка научихме, че е участвал в терапевтични сбирки за превъзмогване на траура, които са били част от доброволческата дейност на Берасатеги. За това няма нито ред в иззетите от архива му документи.

Сарасола въздъхна и събра ръце като за молитва.

— Не всичките са у вас.

Амая отвори уста, не вярвайки на ушите си.

— Да не би да ми казвате, че сте скрили информация и сте отклонили доклади, които може да се окажат много важни за разследването?

— Боя се, че не аз съм отговорен за това, госпожо инспектор. Има власти, на които съм длъжен да се подчинявам.

Амая го гледаше изумено.

— Ще отрека този разговор, ако ви хрумне да го обявите публично, но кончината на младши инспектор Ечайде ме наведе на мисълта, че може би е редно да ви запозная с тези подробности.

— Убийство — каза ядно тя. — Младши инспектор Ечайде не е починал сам, а е бил убит. И за какъв се мислите, та да решавате коя информация е подходящо да знаем при разследването на едно престъпление?

— Успокойте се, госпожо инспектор. Аз съм ваш приятел, колкото и да ви е трудно да го повярвате, и съм тук, за да ви помогна.

Тя стисна устни, за да не избухне, и зачака.

— Доктор Берасатеги съхраняваше в клиниката грижливо поддържан шифрован архив на всички и на всеки един от случаите, по които бе работил или лекувал както в клиниката, така и в частната си дейност, в това число и на случая „Еспарса“.

— Къде са те? У вас ли са?

— Не са у мен. Когато доктор Берасатеги бе задържан заради участието му в бягството на Росарио и престъпленията, приписвани на Тартало, от най-високо място във Ватикана бе проявен интерес към темата. Както ви обясних при друга наша среща, упражняването на психиатрията често е средство за откриване на случаи, съдържащи онзи специален нюанс, който ни създава грижи и който Църквата преследва още от своето създаване.