Дар за бурята [bg]
- Автор: Редондо Долорес
- Серия: Бастан #3
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-781-8
- Переводчик: Катя Диманова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дар за бурята [bg]». Краткое содержание книги:
Поклонението се проведе в полицейското управление в Белосо. Представителите на всички градски власти и на Министерството на вътрешните работи щяха да минат оттам преди траурната служба в катедралата. Амая, облечена в парадната си униформа, застана на пост до затворения ковчег, почти изцяло покрит със знамето на Навара; тъмното дърво ѝ се стори абсурдно лъскаво. От мястото си видя родителите на Йонан да влизат — беше ги срещала само веднъж-дваж в Деня на полицията. Поздрави от началници, съболезнования от колеги и потискащата атмосфера на приглушен говор и общуване, която ѝ се струваше непоносима. Когато я смениха и се приближи към тях, двамата разговаряха с един от секретарите на министерството. Майката се обърна към нея, пое ръцете ѝ в черни униформени ръкавици и в продължение на няколко секунди не продума, стоеше безмълвна и я гледаше, докато не усети как очите ѝ се наливат с тежките и заслепяващи сълзи на мъката, разпозната у другиго, който страда не по-малко от теб. После се доближи още малко и я целуна по двете страни.
— След погребението ще се съберем у дома с малка група приятели. Бих искала да дойдете. Без униформа — добави.
— Разбира се — отвърна Амая.
Измъкна ръцете си и напусна тягостната погребална обстановка. През последните минути телефонът вибрираше настоятелно в джоба ѝ. След като прочете съобщението, се качи в Отдела за криминални разследвания и потърси кабинета на Клемос.
— Добър ден — каза достатъчно силно, за да принуди целия екип да отговори.
— Добър ден, шефке — отвърна Клемос и се изправи. — Бихте ли ме придружили? — добави, сочейки ѝ съседния затворен кабинет. — Гаруес, ела с нас, ако обичаш — обърна се той към друг полицай.
Кабинетът беше малък и не беше проветряван от доста време, а вътре ги чакаха двама полицаи от Вътрешния отдел, които тя вече познаваше. Поздрави ги и отказа да седне срещу Клемос, който вече се бе настанил на стола зад бюрото в непохватен опит да ѝ върне номера от предишната им среща в кабинета на Сан Мартин — този път искаше той да командва парада от бюрото, обаче сгреши, като ѝ даде възможност да избира, забравяйки, че който избира позицията си в затворено помещение, той дърпа конците.
Зачака, мълчаливо втренчена в него.
— Открихме нещо и сега очакваме вие да ни кажете важно ли е, или не — започна той и кимна на полицая, когото бе повикал да дойде с тях. — Гаруес е нашият специалист по компютрите, който прегледа служебния лаптоп на младши инспектор Ечайде от управлението в Елисондо. Знаем, че младши инспекторът е бил повече от приличен експерт по информатика, и предполагаме, че неведнъж сте му поставяли задачи от този род.
— Постоянно — потвърди тя.
Клемос се усмихна и това никак не ѝ хареса.
— Знаете ли какво е администриране от разстояние, или виртуална частна мрежа?
— Мисля, че е инструмент или приложение, което позволява на специалиста от дадена компютърна мрежа да влиза в друг компютър и да решава проблемите, без да присъства на място.
— Някога искали ли сте от младши инспектор Ечайде да „присъства“ по този начин при решаването на някой проблем на вашия екип?
— Не, никога… Е, веднъж го помолих да ми създаде имейл адрес, но той го направи пред мен. После само смених паролата, както ме посъветва.
Компютърджията кимна доволно.
— Шефке, установихме, че младши инспектор Ечайде е влизал от разстояние във вашия компютър поне двайсет пъти през последния месец.
— Не може да бъде — не повярва на ушите си тя.
— Сигурни сме: влизал е дистанционно чрез TeamViewer в пощата ви, в някои от папките, които сте създали, дори е копирал някои файлове. Най-впечатляващото е, че е трябвало да го прави от самото управление, защото, за да сработи приложението, двата компютъра — на администратора и на администрирания, трябва да са включени, а обработваният компютър — да приеме намесата, като се вкара парола. Така че въпросът е ясен: имал ли е младши инспектор Ечайде ежедневен достъп до вашия компютър?
— Да, разбира се, младши инспекторът беше мой близък помощник и често работеше в моя кабинет… но никога не съм го виждала да докосва компютъра ми.
Полицаите от Вътрешния отдел, които до момента мълчаха, се спогледаха и дадоха знак на Клемос и колегата му да излязат. Когато вратата се затвори, я поканиха да седне. Тя отново отказа.
— Госпожо инспектор, научихме за инцидента при едно претърсване преди няколко дни, при който е станало пределно ясно, че лицето, в чийто дом е трябвало да се извърши същото, е било предварително уведомено за появата ви.