Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Дар за бурята [bg]
Дар за бурята [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Дар за бурята [bg]

Электронная книга - «Дар за бурята [bg]». Краткое содержание книги:

Изминал е само месец от приключването на втория случай, при който инспектор Амая Саласар успява да си върне отвлечения син и да задържи сериен убиец. Животът като че ли се връща в нормалното си русло, но Амая чувства, че опасността не е отминала. И отново се оказва права. В полицията постъпват сведения за подозрителната ненадейна смърт на новородено момиченце в малкото селце Елисондо, край брега на река Бастан: изникват съмнения, че бебето е било удушено, бащата прави опит да открадне трупа, а прабабата свързва трагичното събитие с древна местна легенда за злия демон Ингума, дошъл да вземе поредната си жертва. Разследването на разигралите се светкавично събития ще доведе Амая и нейния екип до разкриването на редица подобни престъпления от миналото в същата долина и връзката им с порочни ритуали, извършвани скришом с години. Постепенно нестандартният полицай Амая Саласар ще подреди сложния пъзел от няколко привидно несвързани помежду си случаи и ще стигне до истинския източник на зловещите събития в долината на река Бастан. Баската писателка Долорес Редондо (р. 1969) е следвала право и… реставрации. В библиографията ѝ фигурират книги за деца, разкази и повести. През 2009 г. излиза дебютният й роман под заглавие „Los privilegios del ángel“ („Привилегиите на ангела“). „Невидимият пазител“ е първата книга от трилогията за Бастан, публикувана на испански от Дестино през 2013 г. Романът е преведен на 32 езика и постига зашеметяващ международен успех. Яркият талант на Редондо се потвърждава и от продълженията: „Зовът на костите“ и „Дар за бурята“. Писателката живее в Рибера Навара и вече работи върху следващия си роман.
1 ... 104 105 106 107 108 109 110 111 112 ... 182
Перейти на страницу:

Поклонението се проведе в полицейското управление в Белосо. Представителите на всички градски власти и на Министерството на вътрешните работи щяха да минат оттам преди траурната служба в катедралата. Амая, облечена в парадната си униформа, застана на пост до затворения ковчег, почти изцяло покрит със знамето на Навара; тъмното дърво ѝ се стори абсурдно лъскаво. От мястото си видя родителите на Йонан да влизат — беше ги срещала само веднъж-дваж в Деня на полицията. Поздрави от началници, съболезнования от колеги и потискащата атмосфера на приглушен говор и общуване, която ѝ се струваше непоносима. Когато я смениха и се приближи към тях, двамата разговаряха с един от секретарите на министерството. Майката се обърна към нея, пое ръцете ѝ в черни униформени ръкавици и в продължение на няколко секунди не продума, стоеше безмълвна и я гледаше, докато не усети как очите ѝ се наливат с тежките и заслепяващи сълзи на мъката, разпозната у другиго, който страда не по-малко от теб. После се доближи още малко и я целуна по двете страни.

— След погребението ще се съберем у дома с малка група приятели. Бих искала да дойдете. Без униформа — добави.

— Разбира се — отвърна Амая.

Измъкна ръцете си и напусна тягостната погребална обстановка. През последните минути телефонът вибрираше настоятелно в джоба ѝ. След като прочете съобщението, се качи в Отдела за криминални разследвания и потърси кабинета на Клемос.

— Добър ден — каза достатъчно силно, за да принуди целия екип да отговори.

— Добър ден, шефке — отвърна Клемос и се изправи. — Бихте ли ме придружили? — добави, сочейки ѝ съседния затворен кабинет. — Гаруес, ела с нас, ако обичаш — обърна се той към друг полицай.

Кабинетът беше малък и не беше проветряван от доста време, а вътре ги чакаха двама полицаи от Вътрешния отдел, които тя вече познаваше. Поздрави ги и отказа да седне срещу Клемос, който вече се бе настанил на стола зад бюрото в непохватен опит да ѝ върне номера от предишната им среща в кабинета на Сан Мартин — този път искаше той да командва парада от бюрото, обаче сгреши, като ѝ даде възможност да избира, забравяйки, че който избира позицията си в затворено помещение, той дърпа конците.

Зачака, мълчаливо втренчена в него.

— Открихме нещо и сега очакваме вие да ни кажете важно ли е, или не — започна той и кимна на полицая, когото бе повикал да дойде с тях. — Гаруес е нашият специалист по компютрите, който прегледа служебния лаптоп на младши инспектор Ечайде от управлението в Елисондо. Знаем, че младши инспекторът е бил повече от приличен експерт по информатика, и предполагаме, че неведнъж сте му поставяли задачи от този род.

— Постоянно — потвърди тя.

Клемос се усмихна и това никак не ѝ хареса.

— Знаете ли какво е администриране от разстояние, или виртуална частна мрежа?

— Мисля, че е инструмент или приложение, което позволява на специалиста от дадена компютърна мрежа да влиза в друг компютър и да решава проблемите, без да присъства на място.

— Някога искали ли сте от младши инспектор Ечайде да „присъства“ по този начин при решаването на някой проблем на вашия екип?

— Не, никога… Е, веднъж го помолих да ми създаде имейл адрес, но той го направи пред мен. После само смених паролата, както ме посъветва.

Компютърджията кимна доволно.

— Шефке, установихме, че младши инспектор Ечайде е влизал от разстояние във вашия компютър поне двайсет пъти през последния месец.

— Не може да бъде — не повярва на ушите си тя.

— Сигурни сме: влизал е дистанционно чрез TeamViewer в пощата ви, в някои от папките, които сте създали, дори е копирал някои файлове. Най-впечатляващото е, че е трябвало да го прави от самото управление, защото, за да сработи приложението, двата компютъра — на администратора и на администрирания, трябва да са включени, а обработваният компютър — да приеме намесата, като се вкара парола. Така че въпросът е ясен: имал ли е младши инспектор Ечайде ежедневен достъп до вашия компютър?

— Да, разбира се, младши инспекторът беше мой близък помощник и често работеше в моя кабинет… но никога не съм го виждала да докосва компютъра ми.

Полицаите от Вътрешния отдел, които до момента мълчаха, се спогледаха и дадоха знак на Клемос и колегата му да излязат. Когато вратата се затвори, я поканиха да седне. Тя отново отказа.

— Госпожо инспектор, научихме за инцидента при едно претърсване преди няколко дни, при който е станало пределно ясно, че лицето, в чийто дом е трябвало да се извърши същото, е било предварително уведомено за появата ви.

1 ... 104 105 106 107 108 109 110 111 112 ... 182
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)