![Дар за бурята [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/8/8/dar-za-buryata-bg-download.jpg)
Дар за бурята [bg]
- Автор: Редондо Долорес
- Серия: Бастан #3
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-781-8
- Переводчик: Катя Диманова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дар за бурята [bg]». Краткое содержание книги:
Тя отвори уста, но не каза нищо.
— Научихме също, че вие още от самото начало сте подозирали, че някой от служителите в управлението в Елисондо, и по-конкретно от вашия екип, е уведомил въпросното лице.
— Да — съгласи се тя. — В първия момент обмислях тази теория, но после, след по-обстоен анализ, я отхвърлих. Имам доверие във всички членове на екипа си.
— Не се съмняваме, но въпросът е, че заповедта — каза първият агент, вадейки копие на документа — се е отнасяла за точно определен архив, който според обясненията на извършителката е бил унищожен по време на разчистване рано сутринта, когато тя изгорила само и единствено него. Не ви упреквам, госпожо инспектор. Аз също бих се усъмнил.
— Признавам, че така стана, но не знам какво общо има това с младши инспектор Ечайде.
— Той е влизал в електронната ви поща предната вечер и същата сутрин.
Тя прехапа долната си устна, за да не избухне.
— Следователно е знаел за заповедта — уточни полицаят.
— Вижте, не знам по каква причина младши инспекторът е влизал в компютъра ми, но със сигурност има обяснение. Може да е случайност. Може би е искал да остави някакъв документ в компютъра ми.
— Специалистът вече ви обясни, че за да се извърши тази операция, е необходимо инсталирането на конкретно приложение в устройството, в което ще се влиза, и да се разреши по определен начин временното посещение на администратора от разстояние. Няма начин да е случайност.
— Може да е искал да ми прати например компресиран файл. Понякога снимките бяха прекалено тежки и той не можеше да ми ги свали, това трябва да е било — обясни отчаяно тя. — Очаквах да получа от него едни увеличени снимки и може би…
Колегата от Вътрешния отдел оспорваше.
— Трогателна е лоялността ви към вашите хора, инспектор Саласар, много съжалявам, но е факт, че младши инспектор Ечайде е влизал от разстояние в компютъра ви поне двайсет пъти само през последния месец и никога не ви е информирал. Или може би е?
Тя отрече.
— Не, не ме е информирал.
36
Йонан Ечайде бе кремиран само в присъствието на най-близките, така бе пожелал самият той и родителите му се съобразиха. Амая се зарадва, че няма да ѝ се наложи да гледа ковчега по време на безкрайната заупокойна служба, която архиепископът на Памплона отслужи пред целия политически и църковен елит на града, чиито представители отегчаваха с вниманието си двамата родители, които обаче проявиха изключително спокойствие и присъствие на духа. Когато церемонията свърши и успя да се измъкне от задушаващата атмосфера в храма, тя въздъхна с облекчение.
— Госпожо инспектор — чу глас зад гърба си.
Още преди да се обърне, знаеше кой е, този акцент не можеше да се сбърка.
— Доктор Такченко, доктор Гонсалес.
Амая искрено се зарадва, че ги вижда. Биоложката ѝ подаде ръка и в ръкостискането ѝ личеше цялата сила на нейния характер. Доктор Гонсалес я прегърна, шепнейки съболезнованията си. Амая се освободи от прегръдката му и закима с глава — никога не знаеше какво се казва в такива случаи.
— Кога пристигнахте? — попита, опитвайки се да се усмихне.
— Днес следобед, доста трудно беше, по пътя има много сняг…
— Да — отвърна Амая и мислено се върна в оръжейния двор на крепостта в Аинса, където се помещаваше лабораторията на двамата учени.
Неволно се сети отново за Йонан и за това, колко очарован бе останал той от това място.
— Ще останете тази вечер, предполагам…?
— Да, настанили сме се в центъра. Докторът ще се върне по-рано, но аз имам да изнасям лекция тук след два дни и решихме да си направим почивка. Подобни неща водят към размишления — добави тя с широк жест, който включваше всичко наоколо.
Амая ги погледна мълчаливо, мислейки колко абсурдно изглеждат всички разговори в такъв момент; приличаха на актьори, които се мъчат да изиграят ролята си и рецитират безсмислени и несвързани фрази. Не искаше да е там, не искаше да играе естествено, не искаше да се преструва, че нищо не се е случило.
— Обадете ми се да обядваме двете някой ден, ако искате.
— Много искам — отвърна Амая с измъчена усмивка.
Такченко се наведе към нея.
— Май още някой ви чака.
Амая се обърна към улицата и видя спрелия от другата страна на желязната църковна ограда автомобил, очевидно служебен, откъдето някой ѝ правеше знаци от мястото за водача. Докато приближаваше, шофьорът слезе от колата и ѝ отвори задната врата. Вътре седеше отец Сарасола. След като преодоля първоначалната изненада, Амая махна с ръка за сбогом на докторите и се качи в автомобила.