Предатели [bg]

— Никога не си ми казвал.

— Май не.

— Къде е снимката?

— Изгубих я.

— Имал си снимка с президента и си я изгубил?

— Аха — отвърна Декър равнодушно.

— Защо ли не съм изненадана?

Влязоха през един страничен вход и джипът спря на алеята пред Белия дом. Агентите на Сикрет Сървис ги придружиха вътре, поведоха ги по един коридор и ги оставиха пред малка стая. Вътре ги очакваха Богарт и Браун.

— Явно днес ще се движим сред висшето общество — отбеляза Богарт с усмивка.

— Колко висше? — поинтересува се Джеймисън.

— Съветът за национална сигурност — отвърна Браун. — Макар и не в пълния му състав.

— Не очаквах да те видя тук, Алекс — каза Богарт. — Решението да не присъстваш не беше мое, а на ръководството, което не се съобрази с мнението ми.

— Декър им заяви, че никъде няма да ходи без мен.

Богарт се усмихна широко.

— Не съм изненадан. Все пак вие двамата сте екип.

Лицето на Джеймисън засия.

Нейтън Дийл се върна и каза делово:

— Да вървим.

Прекосиха няколко коридора, преди да се озоват пред голяма двойна врата. Дийл я отвори, покани ги вътре и я затвори след тях.

Заседателната маса бе дълга и правоъгълна. Едната стена бе заета от монитори.

Около масата седяха шест души.

Джеймисън позна държавния секретар, министъра на отбраната и министъра на вътрешната сигурност. Погледът ѝ попадна на жена, която не познаваше, но впоследствие научи, че е съветникът по въпросите на националната сигурност. Плюс широкоплещест мъж в парадната униформа на военноморския флот — председателят на Съвета на началник-щабовете. Начело на масата седеше президентът на Съединените щати.

Джеймисън положи сериозни усилия да се успокои.

Богарт прошепна в ухото ѝ:

— Присъствието му тук показва колко сериозен е проблемът.

Президентът ги покани да седнат и се обърна към Богарт:

— Агент Богарт, днес трябва да връча награда на ФБР за успешното приключване на мисия, спасила живота на много хора.

— Да, сър, знам.

— Ако вашият екип ни помогне с решаването на този проблем, ще връча още една награда. — Президентът се обърна към жената и каза: — Гейл, имаш ли нещо против да започнеш?

— Благодаря, господин президент — отвърна Гейл Чарлс, съветник по националната сигурност.

Тя кимна на гостите и заяви:

— Съветът е запознат с проблема, но бихме искали да зададем някои уточняващи въпроси и да споделим с вас допълнителна информация, която вероятно е свързана със случая, който разследвате.

Богарт вдигна ръка.

— Госпожо Чарлс, бих искал да ви уведомя, че макар агент Браун и аз да имаме право на достъп до информацията, свързана с това обсъждане, това не се отнася за агент Декър и агент Джеймисън.

— Знаем, но нямаме нищо против да продължим обсъждането в сегашния формат.

— Разбрано. Благодаря.

Чарлс продължи с делови тон:

— Интересуват ни последните събития, свързани със семейство Горски. Разполагате ли с нова информация след претърсването на дома им?