Красива мистерия [bg]

Измъкна се изпод инспектора и посегна към оръжието си точно когато Бовоар се претърколи, скочи на крака и също посегна към оръжието си.

Ала беше твърде късно. Франкьор го изпревари и насочи пистолета си към гърдите му.

— Гадина — изкрещя Бовоар, сякаш не забелязваше оръжието. — Гад. Ще те убия.

— Ти току-що нападна старши по чин — отвърна потресен Франкьор.

— Нападнах един мерзавец и ще го направя пак. — Бовоар крещеше колкото му глас държи в лицето на комисаря.

— Защо е всичко това, по дяволите — кресна в отговор Франкьор.

— Прекрасно знаете защо. Видях лаптопа след вас. Видях какво сте гледали, преди да вляза.

— Мамка му — изпъшка Франкьор и погледна смутено към Бовоар. — Гамаш видя ли?

— Какво значение има, по дяволите? — изкрещя Бовоар, после се наведе и подпря ръце на коленете си, за да си поеме въздух. После вдигна поглед. — Аз го видях.

Вдишай дълбоко, помоли се той на тялото си. Издишай дълбоко.

Господи, само не припадай.

Вдишай дълбоко, издишай дълбоко.

Главата му се замая.

Мили боже, нека не припадам точно сега.

Бовоар пусна коленете си и бавно се изправи. Отстъпваше по ръст на човека срещу себе си. Човекът, насочил пистолет към гърдите му. Но Бовоар стоеше максимално изправен. И се взираше в тази твар.

— Вие сте пуснали видеото в интернет.

Гласът му се бе променил. Звучеше дрезгаво. Накъсано. Всяка дума беше издишана от дълбините на тялото му.

Вратата към тайната му стая бе взривена, а с нея навън излетяха и думите.

И намерението.

Той щеше да убие Франкьор. Точно сега.

Бовоар не изпускаше от поглед комисаря. Със замъгленото си периферно зрение виждаше пистолета. И знаеше, че ако скочи напред, Франкьор ще натисне спусъка поне два пъти. Преди Бовоар да успее да стигне до него.

И започна да пресмята, че стига да не го улучи в главата или сърцето, щеше да успее да го докопа. И щяха да му стигнат силите и волята да събори този човек на земята. Да хване един: камък. И да му строши черепа.

В един кратък безумен миг се сети за приказката, която баща му непрекъснато му четеше. За влакчето[74].

Мисля, че мога. Мисля, че мога.

Мисля, че мога да убия Франкьор, преди да ме убие той.

Макар че и той самият щеше да умре. Но не и преди Франкьор. Мили боже, не и преди него.

Напрегна се и се наведе напред, съвсем леко, но Франкьор седеше нащрек и вдигна пистолета, съвсем леко. Бовоар застина.

Щеше да чака. Търпеливо щеше да чака онази частица от секундата, в която Франкьор ще се разсее.

Това е всичко, което искам.

Мисля, че мога. Мисля, че мога.

— Какво? Мислите, че аз съм пуснал видеото? — попита комисарят.

— Спрете с шибаните си игрички. Предадохте приятелите ми. Собствените си подчинени. Те загинаха. — Бовоар усети как изпада в истерия, едва не се разхлипа и положи усилие да се стегне. — Те загинаха, а вие пуснахте в интернет шибаното видео със смъртта им.