Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Нашите предци [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Нашите предци [bg]

Электронная книга - «Нашите предци [bg]». Краткое содержание книги:

През 50-те години на ХХ век ненадминатият Итало Калвино („Ако пътник в зимна нощ“ — ИК „Колибри“, 2008, „Американски лекции“ — ИК „Колибри“, 2012) пише трилогията „Нашите предци“, в която дава воля на чувството си за хумор и на желанието си за игра, и демонстрира отличните си познания за приказките, добити след дългогодишни занимания с италианското фолклорно наследство. „Разполовеният виконт“ (1952), „Баронът по дърветата“ (1957) и „Несъществуващият рицар“ (1959) са три независими новели, в които — в едно смътно и смутно, но славно и вълнуващо средновековие — трима благородници проправят своя необичаен път през живота: добрата и лошата половина на разкъсания от турско гюле виконт Медардо; барон Козимо, който на дванайсет години се покатерва на един дъб, казва: „А пък аз вече никога няма да сляза!“, и удържа на думата си; ходещите бели доспехи с дъгоцветни пера, в които няма рицар на име Аджилулфо. Първият се стреми към цялост, вторият — към индивидуалност, третият — към съществуване: стремежи, които Калвино намира за водещи у всички хора: „Бих искал на тези истории да се гледа като на родословното дърво на предците на съвременния човек, в което всяко лице крие по някоя черта от лицата на заобикалящите ни сега, ваши черти, мои черти.“ „Съвършено е възможно Калвино изобщо да не е човешко същество, а планета, нещо като планетата Соларис от прекрасния роман на Станислав Лем. Соларис, подобно на Калвино, притежава властта да прониква до най-дълбоките кътчета на човешките умове и да изважда поривите им наяве. Когато четеш Калвино, постоянно те връхлита усещането, че той пише това, което винаги си знаел, само дето никога по-рано не си мислил. Това е наистина влудяващо, но за щастие ти си прекалено зает да се смееш, за да загубиш ума си.“ (Салман Рушди) Итало Калвино се ражда през 1923 г. в Сантяго де лас Вегас, Куба, но отрасва в Сан Ремо, Италия. Преди Втората световна започва да учи аграрно инженерство във Флоренция, по време на войната партизанства из лигурските планини, след нея се дипломира по литература в Торино, с работа върху Джоузеф Конрад. Първия си роман публикува на 24 години, литературен кръстник му е Чезаре Павезе. През 50-те и 60-те става известен с „Разполовеният висконт“, „Италиански приказки“, серията разкази за Марковалдо, космическите комедии. Заселва се в Париж, сприятелява се с Реймон Кьоно и през 1973-а се присъединява към неговата „работилница за потенциална литература“, Oulipo. През 70-те се появяват „Невидимите градове“, „Замъкът на пресичащите се съдби“, „Ако пътник в зимна нощ“. Отива си ненадейно през 1985-а, в едно градче на тосканското крайбрежие, където е отишъл да подготви курс от лекции по теория на литературата за Харвард.
1 ... 106 107 108 109 110 111 112 113 114 ... 163
Перейти на страницу:

Въпросите, свързани с онази част от реколтата, която трябваше да се раздава наляво и надясно, послужиха за мотив на най-големите протести в Тетрадките за оплаквания по време на Френската революция. Тетрадки почнаха да пишат и в Омброза, колкото да опитат, макар тук това да нямаше никакъв смисъл. То беше хрумване на Козимо, който в ония години нямаше нужда да ходи на събрания на ложата, за да дискутира с местните безделници масоните. Стоеше на дърветата на площада. Наоколо се събираше целият народ от залива и нивите. Тълкуваше им новините — той получаваше вестници по пощата и освен това имаше приятели, които му пишеха, между тях и астрономът Байи, който по-късно стана кмет на Париж, и други от революционните клубове.

Всеки миг се раждаше новина: Некер[111], клетвата в Залата за игра с топка, Бастилията, Лафайет на белия кон, крал Луи, преоблечен като лакей.[112] Козимо обясняваше и разиграваше всичко, подскачайки от клон на клон. На един клон играеше ролята на Мирабо на трибуната, на друг беше Марат, който говори на якобинците, а на трети бе крал Луи във Версай, който си слага червена шапка, та да укротява жениците, дошли пеш от Париж.

За да обясни какво представляват Тетрадките за оплаквания, Козимо каза:

— Да се опитаме да направим една.

Взе ученическа тетрадка и я окачи на едно дърво с канап. Всеки отиваше там и отбелязваше какво не върви. Излизаха неща от всякакъв род: рибарите пишеха за цената на рибата, лозарите — за десятъка, пастирите — за границите на пасбищата, дърварите — за общинските гори, жалваха се и онези, които имаха роднини в затвора, и онези, дето ги налагаха с камшик за някакво престъпление, и онези, на чиито жени и дъщери посягаха благородниците: край нямаше. Козимо си помисли, че макар и това да бе наистина тетрадка за оплаквания, не беше добре, че в нея всичко е толкова тъжно, и му дойде наум да предложи на хората да пишат какво би им харесало най-много. И пак всеки отиваше, този път да изрази своите желания и въжделения: един си мечтаеше за пита хляб, друг за чиния супа; един искаше блондинка, друг две брюнетки; на някой му се щеше да спи през целия ден, на друг — да бере гъби цяла година; един желаеше каляска с четири коня, друг се задоволяваше с една коза; един мечтаеше да види отново мъртвата си майка, друг да се срещне с боговете от Олимп. С една дума, всичко добро на този свят се вписваше в тетрадката или пък се рисуваше, защото мнозина не можеха да пишат и направо рисуваха с бои. Козимо също написа — едно име: Виола. Името, което от години изписваше навсякъде.

Получи се хубава тетрадка и той я нарече „Тетрадка за оплаквания и удоволствия“. Но когато страниците се запълниха, не се намери висшестоящо събрание, на което да я прати, затова тя остана окачена с канап на дървото; написаното започна да се заличава от дъждовете, хартията прогизна и при тази гледка сърцата на омброзианците се свиваха, а мисълта за настоящата мизерия ги изпълваше с желание за бунт.

Накратко, при нас бяха налице всички причини за Френска революция. Само дето не бяхме във Франция и революция нямаше. Живеехме в страна, където има причини, но не възникват следствия.

И в Омброза ставаха големи събития. Недалеч войската на Републиката водеше военни действия срещу австрийците, съюзени с пиемонтците. Масена се биеше при Коларденте, Лаарп — на река Нервия, Муре — край Корниче, заедно с Наполеон[113], който тогава бе само генерал от артилерията, и тътнежите, които от време на време се чуваха в Омброза, носени от вятъра, бяха точно негово дело.

През септември всички се готвеха за гроздобера като за нещо скрито и ужасно. Потайни групички се събираха край портите.

— Гроздето е узряло!

— Зряло е! И още как!

— Съвсем е узряло! Ще вървим да берем!

— Ще ходим да мачкаме!

— Всички ще сме там. Ти къде ще бъдеш?

— В лозето отвъд моста. А ти? А ти?

— При граф Пиня.

— Аз — в лозето при мелницата.

— Видя ли колко джандари обикалят? Сякаш са косове, налетели да кълват гроздовете.

— Ала тази година няма да кълват.

— Косовете може да са много, но всички ние сме ловци.

— Има и такива, дето се крият. Има и такива, дето бягат.

— Не разбирам, защо тази година гроздоберът не е по сърце на мнозина?

— При нас искаха да го отложат, но гроздето е вече зряло.

— Зряло е!

На другия ден гроздоберът започна тихо. Лозята се изпълниха с хора, които се разположиха във вериги край редиците от лози. Ала не подхванаха никаква песен. Чуваха се откъслечни подвиквания.

вернуться

111

Жак Некер (1732–1804) — френски финансист и държавник, взел участие в събитията през Френската революция. — Б. пр.

вернуться

112

Луи XVI се опитал да избяга, преоблечен като лакей, преди да бъде арестуван през 1792 г. — Б. пр.

вернуться

113

Масена, Лаарп, Муре, Наполеон — авторът припомня имената на пълководци и местата на прочути битки при сраженията непосредствено след Френската революция. — Б. пр.

1 ... 106 107 108 109 110 111 112 113 114 ... 163
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)