Островът на скъпоценностите
- Автор: Май Карл
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Калем-90»
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Островът на скъпоценностите». Краткое содержание книги:
Тук Инчу-чуна се надигна.
— Синовете на команчите имат отрова в устата и лъжа в сърцата. Те сквернят свещените обичаи на червените мъже. Апачът ги презира!
Той се обърна и тръгна, последван от другите, към тяхната шатра.
След един час тя се отвори и влезе Сокола.
— Инчу-чуна, вождът на апачите, ни оскърби — рече той, — но ние ще му покажем, че не скверним свещените обичаи.
— Как се каниш да ни покажеш това? — поиска да знае Бил с напрегната физиономия.
— Вождовете на команчите се посъветваха; те ще освободят бледоликите и апача.
— С всичко, което имаме при нас?
— С всичко. Белите ловци ще получат четвъртината част от времето на един ден, след което команчите ще препуснат след тях, за да ги убият.
— Благодаря ти, вожде. Вие няма да можете да ни убиете. Кога можем да тръгнем?
— Когато е угодно на белите ловци. Нека само го кажат на своята стража.
Той тръгна. Останалите отдъхнаха.
— Значи хайка, както обикновено! — рече Фред.
— Което нищо няма да ни навреди — прибави Бил.
— Но те имат отлични коне. Ще ни настигнат.
Бил Санфорд се ухили.
— Няма да ни настигнат. Ние имаме шест часа преднина. Но само от нас зависи да я направим на дванайсет.
— Какво имаш предвид?
— Сега е малко преди обяд. Престояваме още три или четири часа. Те строго ще спазят думата си и ще чакат точно шест часа. Но после ще ни последват. Ако ние потеглим в четири, то срокът ще изтече в десет, сиреч когато е тъмно. Така те ще бъдат принудени, ако искат да различат следата ни, да чакат до заранта.
— Съвсем вярно, така ще направим! И накъде ще се насочим?
— Естествено на запад, за да преследваме Рикаро.
— Той накъде ли се е отправил?
— Нека разсъдим! При команчите не бива повече да се мярка, защото ги окраде.
— При апачите също не може да отиде, понеже те са негови врагове.
— При това положение действително не му остава нищо друго, освен да върви при навахите.
— Тяхното племе къде лагерува сега?
— Отвъд Рио Колорадо.
— В такъв случай трябва да мине преди туй през територията на пай-юта. Може би ще потърси при тях закрила.
Инчу-чуна поклати глава.
— Пай-юта сега са приятели на апачите. Те бяха ми го предали.
— Но ние?
— Моите бели братя няма защо да се страхуват, след като аз съм при тях. Войните на пай-юта познават Инчу-чуна, вожда на апачите.
— Главното е при напускане на бивака да вземем достатъчно провизии. Но как да си ги доставим?
— Нека братята ми нямат грижа за това! Стадата на команчите пасат отвън пред бивака. Когато тръгнем, ще убием едно говедо и всеки ще си отреже по един къс от него. Това ще ни отнеме най-много времето, което белите наричат четвъртината на един час.
— Имат ли команчите питомни говеда?
— Те имат няколко укротени крави, за да могат да пият мляко.
Сега ловците се постараха да приведат дрехите и оръжията си в надлежно състояние. Когато стана приблизително четири часът следобед, те излязоха яздешком от бивака. Никакъв враг не ги последва…
4. В Сан Франциско
Град Сан Франциско е разположен върху силно издаден нос, от западната му страна е Пасификът, от източната — великолепният едноименен залив, а от север — входът на този залив. По улиците му човек може да съгледа бледите, кльощави знатни американки, гордите чернооки испански, русите немкини и цветнокожите къдрокоси дами. Богат кавалер с фрак, цилиндър и ръкавици носи в едната си ръка свински бут, а в друга — кошница зеленчуци, ранчеро е заметнал през рамо мрежа с риба, за да почете някакъв празник, офицер от милицията държи в плен угоен петел, някакъв квакер е затънал в запретнатите пешове на дългото си сако подобно престилка няколко грамадни омара…
През гъмжилото на това средище на Златната страна се придвижваше една малка група ездачи, докато накрая спря пред хотел «Валядолид» на «Сатър стрийт». Той беше странноприемница в калифорнийски стил и представляваше дълга и ниска едноетажна постройка от дъски, напомняща еднодневните бараки-пивници по нашите празници на стрелците.
Там ездачите слязоха и предадоха конете си на един хорскийпър [67], който ги отведе под един навес. Въпреки неимоверната си големина салонът беше пълен с посетители, така че за новодошлите имаше малко свободни места. Една келнерка приближи и донесе портъра [68], който си бяха поръчали. После единият попита:
— Човек може ли да поговори със сеньората, детето ми?
67
хорскийпър (англ. horsekeeper) — коняр (Б. пр.)
68
портър (англ. porter) — вид силна и горчива бира (Б. пр.)