Островът на скъпоценностите

Бил отвори портфейла и прегледа грижливо банкнотите.

— Хм! Да си чувал някога, че някои банкери имат привичката да снабдяват пуснатите от тях банкноти с дата и името си? Правят го, за да са подсигурени за разните му там случаи.

— Не знам нищо такова.

— Сега виж, на тази стотачка е писано «Стърли & Ко» и още днешната дата. А ти претендираш да си носил сумата години наред у себе си?

— Значи датата е погрешно нанесена. Би трябвало да стои някоя по-стара. Вие много вероятно вземате тройката за петица.

— Ха! Тези пари са получени едва днес срещу нъгитс. Те ни принадлежат.

— Повдигам възражение! — извика Марлай, който отчаяно се мъчеше да се изскубне от пестниците на другите двама.

— Това няма да ти помогне ни най-малко, момчето ми. А сега имам един кардинален въпрос. Или решаваш да се върнеш под наш конвой в Зюдерланд, или те отвеждаме при шерифа, той да вземе отношение по теб!

— Тук аз съм свободен мъж.

— Аз ще ти докажа противното. Иди и доведи някой полицай!

Фред тръгна. Беше вече стигнал вратата, когато Марлай го викна обратно.

— Стой, не отивай! Виждам, че трябва да се подчиня. Но не искам нито тук, нито в родината да бъда изправен пред съда.

— Ще се съгласим с това условие, ако говориш откровено.

— Какво още искате да знаете?

— Човече, как можеш още да питаш? — намеси се тук Фред. — Аз искам да знам къде пребивава брат ми, твоят някогашен господар.

— Това не ми е известно.

Фред беше толкова слисан от този отговор, че в първия миг не можа да намери дума за отговор. Но после избухна:

— Ти нас за глупаци ли ни смяташ, негоднико? Та нали ти писа от Кингстън до семейството ми, че брат ми ти е бил забранил да назовеш местонахождението му. Това естествено беше една проклета лъжа. Та значи говори! Къде е брат ми? Говори или ще те удуша!

— Ако ме линчувате на място, нали няма да мога да ви дам информация.

— Брат ми в Америка ли е изобщо?

— Не, аз дойдох без него насам.

— Кога го видя за последен път?

— В замъка Химелщайн преди дуела.

— И след това?

— Изслушайте ме спокойно! Аз ще ви разкажа всичко откровено, както го знам. Моят господар беше приканен с тайно писмо от Лудия граф да отиде в крепостта Химелщайн, за да изгладят възникналата кавга. Той го стори и аз го придружих. Пристигнахме там, хер фон Голвиц беше посрещнат от графа и отведен към вътрешните покои. Повече не го видях. На другия ден графът дойде при мен и ме попита дали искам да направя един добър гешефт. Отговорих утвърдително. След това той ми направи предложение да се изселя в Америка и оттам да напиша писмото, което фамилията фон Голвиц по-късно получи. Той ми предложи една толкова висока сума, че бях изкушен от блясъка на парите и приех предложението.

— Ти не пита ли за господаря си?

— Напротив, но той не ми отговори. Трябваше да замина още същия ден и оттогава никога не чух нещо за хер Теодор фон Голвиц.

— Този път казваш истината, личи ти, макар иначе да не ти хващам вяра. Мислиш ли, че дуелът действително се е състоял?