Островът на скъпоценностите
- Автор: Май Карл
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Калем-90»
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Островът на скъпоценностите». Краткое содержание книги:
— Кой е този мъж? Ние не сме приели при нас бледолик от отвъд Голямата вода.
— Не виждам ли помежду ви един бледолик?
— Този бледолик е от страната, която лежи на юг. Той се спусна от планините, за да покаже на команчите множество добри неща.
— Той ви е излъгал.
Марлай стрелна ръка към томахока си, ала не изрече нито дума, тъй като старият продължи разговора.
— Ти мислиш, че той е този, когото търсиш?
— Той е. Позволи да говоря със самия него!
— Позволявам ти.
Сега Тексасеца Фред се обърна към белия.
— Как е името ти сред тези хора?
— Казвам се Рикаро.
— А как те наричаха по-рано, преди да дойдеш при команчите?
— Аз дойдох при войните на команчите, за да забравя света. Моето име изчезна. Аз не го казвам.
— Нито ти си забравен, нито името ти! Ти се казваш Георг Марлай.
— Георг Марлай? Подобно име никога не съм чувал.
— Никога? — изхили се Фред. — И никога не си чувал също за фамилията фон Голвиц?
— Не.
— Също за един там Лудия граф? Граф Хоенег?
— Не.
— Не си чувал също за някоя си мис Ела, работила в цирк и изчезнала после безследно?
— Не.
— Хм-м! Рикаро, ти си един голям лъжец; ти ги познаваш всички тях.
Оскърбеният се надигна и посегна към томахока.
— Човече, не ме наричай втори път лъжец, ако не искаш да ти раздробя черепа!
— Аз съм Тексасецът Фред, а него всички вие познавате. Твоят томахок не би ми навредил повече от жилото на комар и за да видиш, че не се страхувам от теб, още веднъж те наричам лъжец. Ти си Георг Марлай. Я ме погледни и кажи дали чертите ми не ти се струват познати!
«Индианецът» направи едно пренебрежително движение и рече:
— Никога не съм те виждал.
— Аз съм Фридрих фон Голвиц, братът на по-раншният ти господар.
Една светкавица на уплах прелетя по чертите на белия. Въпреки това той каза категорично:
— Бъди който си щеш, аз не те познавам.
Сега Фред пристъпи близо до него.
— Познаваш ли това писмо?
Той поднесе пред очите му писмото, пуснато от Кингстън до фамилията Голвиц. Мъжът му хвърли един поглед, поклати глава и отвърна:
— Не го познавам. Остави ме на мира!
— Писмото ти е много добре известно, защото самият си го писал. Човече, лично с теб аз нямам никаква работа, но ти искам информация за моя брат. Къде се намира той?
— Не знам нищо за нещата, за които ме питаш. Ти си откачен!
— Откачен? Какво си позволяваш? Човече!
Той замахна и го удари с юмрук по челото, от което оня се строполи. Но бързо скочи, измъкна ножа и поиска да се втурне към своя противник. Револверите на Фред и Бил тутакси се насочиха към гърдите му. Старият вожд протегна възпиращо ръка и повели:
— Оставете оръжията да почиват! Вие изрекохте думи, чийто смисъл остана чужд за нас. Каква работа имате с нашия бял брат?
— Той е този, когото търся, но не иска да го признае!
— Ако не иска да го признае, то това си е негова работа. Той вече не е бял, той стана червен мъж. Откажете се от него, аз ви го заповядвам!.
В този миг от редицата шатри прозвуча шумен конски тропот. Един ездач пристигна в галоп, спря мустанга си пред кръга на вождовете и скочи. Всички те се надигнаха, а един от индианците се завтече да му държи коня.
Неговите очи пробягаха от един към друг и останаха приковани със сериозен израз към Инчу-чуна.
— Ти си Инчу-чуна, вождът на апачите?
— Аз съм.
— Ти си много дързък, че се осмеляваш да дойдеш при воините на команчите.
После Сокола, защото той беше дошлият, се обърна към своите.
— Аз бях далеч нагоре на север, за да донеса свещена глина за нашите лули. Мир трябваше да донесе свещената пръст, но ето че сега се връщам при моя вигвам и чувам — бойната брадва е изровена и се е проляла кръв. Къде са моите синове?
— В тяхната колиба.
— Защо не са тук?
— Те дадоха на тези мъже неприкосновеността на госта и значи не могат да седят над тях.
— Щом синовете на Сокола са го сторили, то те са имали причина за това. Някой да иде да ги доведе! А вие трябва да ми разкажете!
Старият вожд започна своя доклад, по време на който Сокола се настани до него. Той беше типът на истинският индианец — невисок, но плещест и здраво сложен. Поради воинските си качества бе всеобщо признат като върховен вожд на команчите.
Изложението не звучеше радостно за ловците. Междувременно се появиха двамата синове на Сокола, Техният баща имаше едно дълго, опасно пътуване зад себе си. Той току-що бе пристигнал. Но срещата не породи някаква сцена, защото индианската сдържаност го запретяваше. Той се обърна към тях, когато старият свърши, и заговори: