Грешница на любовта
- Автор: Смит Барбара Доусон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Долчинков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Грешница на любовта». Краткое содержание книги:
— За прошка ли молиш? — попита един рязък глас.
Керн вдигна рязко глава. В полумрака встрани от олтара беше застанал преподобният лорд Реймънд.
Той се приближи, като се подпираше на бастуна си, на лицето му беше изписано презрение.
— Е? — каза хладно. — Предполагам, че си дошъл да помолиш бога за милост, задето разби сърцето на младата ми племенница.
Керн се изправи.
— Как е Хелън?
— С Хатауей се подготвят да заминат за континента. Тя не може да понесе мисълта, че беше отхвърлена заради една уличница.
Керн сви юмруци.
— Госпожица Дарлинг не е уличница. Ако си позволиш да я обидиш още веднъж, ще бъда принуден да ти затворя устата.
Лорд Реймънд се спря на няколко крачки от него.
— Докъде си паднал? Да заплашваш божи служител пред олтара. — Той поклати глава — Не мога да повярвам, че ги си същият онзи мъж, който се беше заклел да не бъде като Линууд.
Керн му хвърли един саркастичен поглед.
— Всички имаме някакви скрити пороци. Аз поне признавам своите открито.
Свещеникът го изгледа свирепо.
— Аз съм се покаял за греховете си, въпреки че това не е твоя работа.
Керн се загледа в мъжа, когото Аврора бе нарекла Икар.
Дали свещеникът беше убил Аврора? Дали Хатауей беше помогнал на брат си да скрие истината? Лорд Реймънд ли беше проникнал в бордея и опустошил стаята на Аврора?
— Трябва да знаеш — каза Керн, — че мемоарите вече не са у Изабел.
Лорд Реймънд пребледня като платно.
— Какво? — Той се олюля и кокалчетата на пръстите му побеляха, докато стискаха дръжката на бастуна. — Тя не е дала книгата за публикуване, нали? Трябва да я спреш! Никога няма да стана епископ, ако тази помия види бял свят.
— Може би човек, който се ръководи от лични амбиции, не трябва да бъде водач на вярващите. — Керн замълча нарочно, за да усили страховете на свещеника. — Но ти грешиш. Мемоарите са у мен.
— У теб? Господ е милостив! Къде е книгата?
— На сигурно място. Там, където никой, освен мен, не може да я докосне.
— В такъв случай трябва да унищожиш страниците, които се отнасят до мен. — Лорд Реймънд се приближи, накуцвайки, и сграбчи Керн за ръкава. — Умолявам те, Джъстин, в името на отдавнашното ни познанство, трябва да направиш това за мен.
— Ще го направя, но едва след като се уверя, че ти не си отровил Аврора Дарлинг.
Пасторът се вцепени.
— Така значи. Изабел те е накарала да се усъмниш дори в мен. Имаше време, когато щеше да повярваш на честната ми дума.
Това беше истина и сърцето на Керн се сви, но той не можеше да си позволи да изпитва съжаление, когато някой искаше мемоарите толкова силно, че беше убил Аврора и нападнал Мини. А сега същият човек беше отровил и сър Джон Тримбъл.
Аполон беше ключът към разгадаването на загадката. Когато Керн откриеше бащата на Изабел, щеше да има възможност да разкрие тайните на миналото.
— Искам да видя брачните регистри на тази църква — каза графът.
— Защо?
— Това няма значение. Само се моли онова, което открия в тях, да очисти опетненото ти име.
Преподобният лорд Реймънд го изгледа подозрително, но въпреки това го отведе в една малка стаичка. На лавиците в помещението бяха наредени редици дебели книги с кожени подвързии, в които бяха записани браковете, смъртните случаи и ражданията.
Керн освободи свещеника и затвори дъбовата врата. След това започна да разглежда датите, отбелязани със златни букви върху подвързията на регистрите, докато не намери годината, която търсеше.
Ключът към загадката през цялото време се беше намирал в мемоарите.
„През цялото лято аз се посветих на Аполон и му останах вярна до последната ни нощ, нощта преди сватбата му. Нощта, в която заченах детето на нашата любов.“
Керн отиде до една маса под прозореца и отвори книгата. Пулсът му се ускори, когато намери месеца, който търсеше. Септември 1803 година.
Изабел беше родена на дванайсети юни 1804 година, което означаваше, че майка й беше забременяла предишния септември, в нощта преди сватбата на Аполон. Сватбата се беше състояла в Лондон, а по-голямата част от благородниците посещаваха точно тази църква, така че имаше голяма вероятност Керн да разкрие самоличността на бащата на Изабел.
За щастие септември не беше особено популярен месец сред младоженците и бракосъчетанията бяха не повече от четирийсет или петдесет.
Керн плъзна бавно пръста си по списъка от имена, като се стараеше да запомни всяко. Няколко му бяха познати, все на уважавани благородници на средна възраст.