Кутията на Пандора
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #3
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Переводчик: София Бранц
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кутията на Пандора». Краткое содержание книги:
И вече без да мисли за нищо, без капка страх грабна заедно с влажното и бодливо одеяло това малко, хлипащо в съня си същество и се хвърли да бяга.
Чуркин прекосяваше метрото на спирка „Таганска“ с някакво особено усещане, имаше чувството, че го следят. Озърна се, изгледа лицата на околните — дали някой не е по петите му? Реши, че е сбъркал. Проклетата професия го беше докарала до мания за преследване. Кой ли пък в преустройствена Москва би се осмелил да дебне следовател от Специалния отдел?
В мотрисата за „Текстилшчики“ се отпусна. Днес не беше лош ден, макар че започна рано-рано — наложи му се да отиде в моргата за опознаване на труп. Но всичко се подреждаше по-добре, отколкото можеше да се очаква. Той ненавиждаше Турецки отдън душа заради подигравателното му отношение към него, Чуркин, заради веселия нрав, заради независимото държане пред шефовете (черта, която липсваше на Чуркин, колкото и да се мъчеше да си я създаде) и дори заради глупашкото обръщение „Чайлд Харолд“, изровено от кой знае каква вехта литература, я от Шекспир, я от някой друг, впрочем може би беше от Байрон. А онзи умник Турецки сигурно знаеше и точно откъде, и би цитирал съответния текст, а и може би ще го цитира дори в оригинал! Но не, вече не! Не може! Повече няма да може!
Чуркин с отвращение се отдръпна от пийналия небръснат спътник, премести найлоновата торбичка от седалката на коленете си — остава само да му свият такава ценност в наши дни.
Да, намалява конкуренцията в прокуратурата. Първо Бабаянц, сега и Турецки. И как хубавичко се нагласи всичко, камион го блъснал онзи остроумец — и точка, а колко нерви му струва, когато делото пое дъртият евреин, куцият дявол, той можеше да разкрие всичко, а трътльото Амелин обеща толкова сухо, че свят му се завиваше. И ето сега — нека си рови колкото ще, край, всичко е скрито-покрито и скоро ще бъде погребано под надгробната плоча.
Освен това най-сетне се беше решил и въпросът с дисертацията, вече два пъти отхвърляна от научния съвет. Преди около час Чуркин успя да напие в „Славянски базар“ научния си ръководител и да се разбере с него, че този учен мъж ще направи от грозното пате прекрасен лебед, ще доизпипа текста, като го натъкми в съответствие с престижната напоследък тема за организираната престъпност на Запад и в Съюза.
Директорът на „Базара“ му беше длъжник — Чуркин го прикри в един случай, не безвъзмездно, о, не, такива работи кой ти прави днес безплатно, та парите му дойдоха тъкмо на място, той веднага „снесе“ три от десетте хилядарки на учения; естествено, вечерята беше аванта, а получи и този дар: торбичката с хайвер и други деликатеси плюс западен алкохол. А, животът наистина беше тръгнал на хубаво.
Някой нагло го дръпна за рамото. Той без никакво желание, но и без страх отвори очи и видя сержант от милицията.
— Гражданино, защо сте присвоили чуждо имущество? Имаме оплакване.
— Ти луд ли си! — слиса се Чуркин. — За чий… ми е чуждо имущество?
— Ще ви помоля да си подбирате изразите на публично място.
Чуркин видя, че в торбичката му с деликатесите, която за всеки случай придържаше леко с ръка, се беше вкопчил онзи, брадясалият пияница.
— Това пък на какво прилича? — извика Чуркин и притисна до гърдите си безценната торбичка.
Веднага сред пътниците започна глъчка, едни викаха, че младият мъж още от „Таганка“ се качил с тази торбичка, други взеха страната на брадясалия и нагло твърдяха, че с очите си видели торбичката в ръцете на симпатягата още от „Парка на културата“.
— И двамата ще слезете — реши последно сержантът, — нашият участък е на следващата спирка, там ще се разберем чий е багажът.
— А бе ти, говедо, не разбираш ли с кого си имаш работа?! Аз съм свой! Колега! Следовател от Специалния отдел, от Градската прокуратура! — кипна Чуркин. — Никъде няма да ходя! Слизам на по-другата!
— Ще дойдеш не, ами оттатъка ще минеш! — Сержантът заби пръсти в рамото му. Вратата се отвори. Сержантът свирна и към мотрисата се втурнаха други двама милиционери.