Кутията на Пандора
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #3
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Переводчик: София Бранц
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кутията на Пандора». Краткое содержание книги:
Повели го от всички страни, го вкараха при дежурния в участъка на Московското метро.
— Обадете се на прокурора! Амелин! Никакви показания няма да дам без него!
— Спокойно, Чуркин, вече си имаме прокурор. Мойсеев — задоволява ли те?
— Да не сте се изперкали вие тук под земята! — разяри се още повече Чуркин. — От къде на къде ще ми го натрапвате него! Аз съм руснак!
— Днес е събота, няма други.
— Като е събота, да си върви в синагогата! — не млъкваше Чуркин, а същевременно го налягаше все по-голям ужас: той разбра, че цялата история с торбичката беше провокация, той самият много пъти беше прилагал такива номера за задържане на заподозрени. И съвсем падна духом, когато видя в дежурното помещение Мойсеев, който дори не пожела да говори с него, само кратко подхвърли на един от милиционерите:
— Задържаният да бъде доставен в републиканската прокуратура!
В този участък от шосето нямаше интензивно движение. Ясно защо: на километър оттук беше Звездното градче, центърът за подготовка на съветските космонавти. Там и пиле не може да прехвръкне без разните му пропуски и карти. Грязнов и Горелик решиха да установят щаба си в караулката на дежурния от специалните транспортни служби на КГБ, който разполагаше тук със свръхмодерна техника.
Грязнов залагаше на Хотково, където бяха открили убежището на Транин. Той работеше съвместно с пътната милиция, местните ченгета и служители на КГБ, но откровено казано, разчиташе единствено на себе си и своите момчета. Беше ги разделил на три групи в три посоки: едни следяха автомобилния поток по ярославското шосе, други контролираха местните пътища, трети потеглиха за Москва, за да блокират входните артерии. Всички заедно и поотделно дебнеха фолксвагена микробус. За цвета мненията се разминаваха, та кой знае, но все едно, да открият колата, пък за цвета после ще се спогодят, не са далтонисти.
Първи се обадиха момчетата, дето обикаляха местните пътища. Грязнов чу познатия глас на Монахов:
— Вячеслав Иванович, открихме един фолксваген пред градския съвет в Пушкино. Но първо, че е син на цвят. Второ, е на предрика.
— Какво? — не разбра Грязнов. — И това ли значи педераст?
— Не, предрик е председател на изпълкома. Така или иначе, проявихме бдителност. Проучихме случая. Не върши работа.
— Благодаря, продължавайте и занапред да сте бдителни — усмихна се Грязнов, но някакво шесто чувство му подсказваше, че гадината се е укрил някъде наблизо. Той няма сметка да се вдига на път с момченцето — хем ще изпусне плячката, хем ще си изпати яко!
Грязнов затвори телефона и се заслуша в разговора на двамата кагебисти: дежурният в караулката говореше по предавателя с колегата си от Звездното градче.
— Здрасти, Михей. Бугаев. Как е?
— Никак, бачкам с милицията. Да си забелязвал един немски вълчак в градчето?
— Какъв вълчак?
— А бе фолксваген, обявен за издирване — тук-таме лила…
— Не.
— Не си ли чат бе, човек?
— Чат съм аз — таман застъпвам и тука заварих цяла планина от разпореждания, сега ги разучавам.
— Щом видиш бусче чужда марка, да ми обадиш. Тук ми гостува шеф на отдел от Вътрешно министерство.
— Ясно. А бе, Михей, ти вчера можа ли да напазаруваш? Тука в Звездното градче бяха пуснали хайвер от патладжани и рибен хайвер. Успя ли да си вземеш?
— Ами, прецаках се. Подполковникът ме вика и знаеш ли как ми разгони майката!
— Защо?
— Защото… Нали помниш, дето спрях оная седмица една волга за превишена скорост, а вътре Титов и една мадама, да му се не види! Чете ми конско за грубо държане.
— А ти чу ли последния виц за Горби? Вика го в Лондон Великолепната седморка и го питат…
Грязнов не успя да доизслуша последния виц за президента — обадиха се момчетата от ярославското шосе, спипали едно микробусче, неидентифицирано на цвят. Започнали преследване, приклещили го — обаче оня факир бил пиян и фокусът не станал. Стигнали до прелеза на Абрамцево, оня се опитал да подмине бериерата, цапардосал се в един стълб — и на място. Труп. Както се разбрало след това, бусчето било рено, карал го Ястреба, виден митишченски10 рекетир и бандит, издирван за пет убийства и безброй изнудвания. В бусчето открили три израелски автомата „Узи“ — затова Ястреба трябвало на всяка цена да избяга от преследвачите. Новината подейства неприятно на Грязнов: убиец-неубиец, ама си отишъл човекът. И то, кажи го, заради него, Грязнов…
42
— Навреме идваш! Нещо закъсвам с клиентелата — рече Льовка Лейтес, засмя се и потупа по рамото едрия Гари Вартанян, известен московски милионер и баровец.
10
Митишчи — московско предградие. — Б.пр.